Читать «„Ново преселение“» онлайн - страница 5
Иван Вазов
— Има една година и къщичката тучка е моя. Аз най-напред бях в София, бях си купил след три години трудене една турска къщурка при Шарения мост, но прекараха линията през нея, та я взеха за улица и тогава още едно преселение тука.
Нягул и Нягулица се изсмяха.
— Това е вече последното, слава богу — забелязах аз, като си вземах шапката.
— И аз тъй съм рекъл: оттука крак няма да местя вече, светът да се преобърне. Заповядай…
И Нягул наля пак чашите.
— Ти, Нягуле, голям залък лапни, голяма дума не казвай! — отзова се булка Нягулица засмяна; па се извърна към мене и каза шеговито: — Последното наше преселение, господине, ще бъде на Орландовци само там сме сигурни.
— И то не се знае — забележи Нягул; — ако има второ пришествие, и оттам ще се изселяме.
Информация за текста
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Набиране: Надежда Владимирова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3794]
Последна редакция: 2007-11-08 15:00:00
1
Новите софийски гробища са на землището на село Орландовци. Софиянци, когато се шегуват, само с това име ги означават.