Читать «Ямата» онлайн - страница 3

Мирослав Пенков

Влачих тялото в продължение на два часа, без при това да си почина нито за миг. Накрая стигнах пред Ямата и без да се поколебая го метнах вътре. Не можете да си представите как се почувствах когато го сторих — беше чудесно! Ямата ми благодареше, вятърът задуха още по-ожесточено и в ушите ми сякаш започнаха да вият десетки подивели сиви вълци — усещането бе неповторимо. Аз тържествувах, чувствах се недосегаем!

И тогава този ненормалник се появи от мрака, сграбчи ме с костеливите си ръце в желязна хватка, а нещо хлъзгаво и студено като змийска кожа закопча ръцете ми. Изродът крещеше над главата ми неразбираеми слова, сякаш че очакваше да го послушам. Нима не знаеше, че аз изпълнявам командите само на едно нещо — на зейналата Яма? Игнорирах натрапника, бях пленен от красотата на чернеещата се недалеч бездна. Тя нашепваше нежни думи в ушите ми, молеше ме да остана…

Обвиниха ме в убийството на седемнадесет човека — девет мъже, а останалото жени. Знаете ли, почувствах се ужасно. Нещо чудовищно явно се бе случило с мен. Та аз си спомнях само за едно от така наречените убийства, а те… седемнадесет, Божичко! Но е добре, защото аз прекрасно си изпълних обещанието — всеки ден да мятам по нещо живо на Ямата. Полицаите бяха ужасени — открили телата в плитка дупка някъде на плажа, десетина минути път пеша на юг от последния спасителен пост. Там били всичките седемнадесет трупа, плюс тези на няколко кучета, чайки и един измършавял котарак. Разбира се, че ще бъдат там, казвам си, нали това е моята яма, моята собствена яма е това!

Чувствам, че когато ме пуснат на свобода, а те обезателно скоро ще го сторят, отново ще бъда способен да служа на моята яма. Ще й нося само най-хубавите неща, ще и ги пускам бавно и чувствено, та да им се нарадва. Даже съм измислил още една, по-голяма изненада за нея. Мисля, когато ме пуснат на свобода, да отида на плажа, да застана на ръба на Ямата… и сам да скоча в нея.

Информация за текста

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1341]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:35