Читать «Ямата» онлайн - страница 2

Скитам по плажа и непрестанно мисля. Мозъкът ми задълбочено анализира, преценява ситуации, прави подробни оценки на нещата и най-важното — говори с Ямата. Всъщност препраща й всичко онова, което видя, като по-този начин я освобождава напълно, давайки й право на избор. Вече хвърлям, само онова, което Ямата поиска да получи. Ако ме видите отстрани, сигурно ще си помислите, че съм се побъркал. Казвам ви, толкова е смешен начинът, по който се държа. Но естествено, сами разбирате, че вината не е в моето психическо състояние, тя е в Ямата. Тичам напред назад по плажа, гоня прелитащите чайки с дълга тояга, друг път пък ги залавям направо с голи ръце и ги нося на Ямата. Тя обикновено иска от мен такива неща — дребни животинки, най-вече птици, но се е случвало да й нося и няколко кучета загубили се по плажа, даже веднъж хвърлих и един измършавял котарак. Страшна картинка са — дърпат се и ритат, сякаш мислят, че ще им сторя зло. Но това е само защото са глупави животни и не разбират, че просто искам да ги метна в Ямата. Тя вие в очакване под тях, черните талази се раздвижват нетърпеливо, а въздухът наоколо направо трепери и е някак по-студен от обикновено. По това познавам, че Ямата е развълнувана и се радва да ме види. Все пак ако мога така да се изразя, аз съм нейният човек! Без мен тя би била загубена, понеже няма да има кой да й носи разни неща, да и ги подхвърля като на кученце! Или поне ми се иска да вярвам, че е така.

Вчера главоболието стана по-силно, а гласът отвътре по-настоятелен от всякога. Ясно беше, че Ямата иска нещо повече от мен. Ясно беше, че са й омръзнали дребните животинчета, глупавите чайки и измършавелите котараци. Ясно беше, че иска нещо по-голямо, по-истинско, по-живо.

Знаете ли, винаги съм ненавиждал пияниците. За мен те стоят едно ниво по-долу от хората, но като се замисля в случая биха свършили чудесна работа.

Вървях по плажа, а почти пълната луна, с охота осветяваше пътя ми. Шепотът на морето ме успокояваше, подаваше ми ръка да го последвам навътре и да се освободя макар и за малко от тревогите си. Не очаквах, че ще срещна някого по пътя си, даже бях сигурен, че подобно нещо е невъзможно. В три часа през нощта нормалните хора не скитат по плажовете. Не че с мен има нещо нередно, просто, нали разбирате… заради Ямата е.

Мъжът лежеше проснат по очи, заровен в пясъка, пиян до козирката, стиснал в едната си ръка полупразна бутилка. Отвратих се. Отвратих се истински, с цялото си сърце и нито за миг не изпитах дори капчица състрадание към тази отрепка. Бях сигурен, че на своя страна в този момент имам и вятъра, който сърдито духаше наоколо, и луната която неодобрително чезнеше зад облаците, и Ямата, която настойчиво ме зовеше от недрата на съзнанието ми.