Читать «Ябълката Поли» онлайн - страница 3

Както и да е, отвличам се. Значи, подземниците. Те всичките са от нашите. Почваш като подземник… и аз бях преди време. Поспечелваш малко пари, лепваш се към банда и така, та до върха. Кво мислиш — Бензиновия Чарли е от наште! Той затова е и толкова смахнат, де… Виж, другите не са. Обикновено върхушката е запазена за разни баровци, които повечето време киснат в играта… Но то си е тъй — на нас работата ни не е да шефстваме, а да слугуваме!

Ама инак не е толкоз лошо в игрите, да не си помислиш! То си е единственият живот, дето го имам и не бих го сменила, честно ти казвам, и за милиони… Да се върна в инвалидната бракма, как ли пък не! Златна да е, пак няма да ми ги има краката, нали? Е, за това съм тук… Ми да, готино е. Жесток живот, вярно, все едно дали си в Урагана, в Меча на Зората или в Звездните герои… Ама това си е то играта.

Виж, кофти е като те убият — или те ранят. Айде, ранен — иди-дойди. Махаш се към сервиза… Долу, в другия край на града, срещу Вавилонската кула, там е. Значи, забучваш в сервиза, ръсваш се и те оправят за нула време… иначе, като в реалния живот — раната полека си зараства… Да, хубаво е поне, че програмата не предвижда да те хване пневмония например. Обаче като те убият, нещата се смрънгясват…

Е, как защо? Ами, постоянните герои — по-известните бачкатори като нас — не могат да се върнат, като ги гръмнат, нали така? Тъпо ще стане, ако играчът те очисти и след пет минути пак си наоколо… Затова излизаш от играта. Мож’ да се върнеш с ново лице, ако „Бучард“ — специалистите там, де — отчетат, че си имал, как се казва, полезен принос и начи мястото ти е тука… Обаче в повечето случаи те изхвърлят. Ти кво, да не мислиш, че ей тъй, от кеф си тръгнах от Звездните герои? Ами! Бях станала шефка на орбитална база! Дето се казва, въртях половината игра… Обаче един печен мошеник искаше да прави на базата ми търговска кантора — да продава забранен софтуер. И като не му позволих, взе, та ме очисти. Еми, той играч, той плаща, нали знаеш — клиентът е прав. И Ябълката Поли, тряс — в Меча на Зората. Туй първия път, преди вещицата… При ени гейши. Ма не, не гейша — Пепеляшка в кухнята…

Какво? Не, не, не съм бачкала само в три игри! Просто тия двете другите най си ги обичам, а в Урагана съм вече повече от година. Инак, минала съм през едно кажи го двадесетина… Имаше там една, „Златна треска“ беше май… и други. Много други.

Не разбираш защо все пак съм тук? Защо ли си губя времето с теб? А, да, все пак ми плащаш за тая работа! Как да ти го обясня, журналистче? Казвам ти, че си турист тука… а аз тук живея. И толкоз.

Колко печеля? Моя си работа, ей! Достатъчно да изхранвам родителите си, за джобни тука вътре и да се поддържам жива. Знайш колко струва тая работа? „Бучард“ не са благотворително заведение и… Абе, как да ти обясня?