Читать «Ябълката Поли» онлайн - страница 2

Тъй, тъй, да си дойдем на думата — „Бучард“. В реалния свят това е клиника за тежки увреждания „Бучард хил“. Събират ги там всякакви — слепи, глухи и сакати… инвалиди, де. Ама такива, дето вече никой не мож’ им помогна. В игрите това е „Бучард’с Виртуалити“, специална компания, която осигурява персонал и за най-щурите прищевки, тъй де, игри. То, и други компании има, че как, обаче „Бучард“ е най-голямата, доколкото знам — или поне тя държи основната част от ролите в игрите, в които съм участвала.

Как става ли? Мно-ого просто, приятелче! Игрите, знаеш, текат в реално време — колкото стоиш тук, толкова минава и в нормалния свят. И обратното: изключиш ли се, не мож се върна в същия миг, в който си излязъл… Това е то реално време. Само че ти имаш биошлем и толкоз. Трябва да се изключваш от време на време, колкото и да си видиот… Нали трябва да ядеш, да ходиш до едното място, такива ми ти работи. А пък ние там в „Бучард“ си имаме биована. Лягаш, значи, автоматиката сама ти закрепва електроди, маски, каквото там трябва — и ето те в играта за неограничено време. Машинката те обслужва. Една игла във вената — и манджата си тече директно в кръвта ти… С една дума, за тялото ти се грижат: обръщат го, почистват го, съвсем като новичко е. А междувременно ти се шматкаш из играта…

Мечта за всеки видиот, викаш? Така си е! Някои от големите клечки сигурно си имат такива биовани… Ама то е и опасно, разбираш ли? Колкото и добре да те поддържа ваната, не е като да си в тялото си — лека-полека то се скапва. Вържеш ли се веднъж и изкараш ли повече от пет-шест месеца във ваната, не мож се отвърза вече… в реалния свят си боклук.

А, в „Бучард“ редовно ни изключват, да не помислиш! Всеки месец за по един ден, също и ако ще имаме посещение от роднини… Ама стигнал ли си до „Бучард“, вече няма значение, щото тъй и тъй си напълно скапан.

Кво викаш? Що им бил персонал в игрите ли? Бе ти тъп ли си, или само се правиш? Хората, мой човек, плащат, за да ИГРАЯТ — и значи примерно някой трябва да ги нападне, та да стрелят по него… Ей го на, тука, в Урагана — подземниците от Изоставените квартали какво, да не би да са играчи? Може и да има някой изпаднал глупак, дето не иска да се изключи и да почне отначало, ама на такива тука им викаме Делириуми. Ей, имаше един Делириум в „Звездни герои“, ум да ти зайде. Луд като краставичка, ти казвам! Преди време — още преди да бачкам в играта — един мошеник го пребил и му прекарал картата. И нашият първо си я намерил и му смазал на нещастника мутрата. А после, понеже оня бил изиграл всичкото в банковата сметка, перкото останал в играта — изключи ли се, повече не би се върнал. Говореше се, че повече от два месеца не бил излизал… Съмнявам се, сигурно става дума за седмица-две, или пък някой в реалния свят го е сложил на система… Инак да е пукнал — ако не от глад, то от жажда, как му викат докторите, не обезводняване, ми дехитрация… Не, дехидратация! Във всеки случай Делириумът си върнал откраднатото, че и спечелил още. И си седи в играта. Някаква автоматика го изключва от време на време, колкото да поседи в реалния свят час-два… Мисля, преди да напусна, си беше купил биована и…