Читать «Южен кръст» онлайн - страница 8

Така че когато чу името на началничката на полицията Хамър по клетъчния си телефон, изпита внезапен изблик на тъга, предчувствие за заплашващо го съдебно преследване, но и усещане за щастие и сила. Беше се превърнал във воин с мисия, за която винаги е бил предопределен, и всички тези чувства напираха у него, докато караше по магистралата към автосервиза на Мускрат, с надеждата той да открие защо предното му стъкло се мокри отвътре. Буба грабна микрофона на двупосочната си радиостанция и превключи на защитен канал.

— Едно вика две. — Опита се да събуди жена си Хани, докато караше по едно от четирите платна на „Саутсайд“ и навлизаше в града.

Не се чу никакъв отговор. Буба провери огледалата за обратно виждане. Зад него се преустрои кола на ричмъндската полиция. Буба намали.

— Едно вика две — опита отново.

Никакъв отговор. Някакво тъпо хлапе се опитваше да се пъхне с форд експлоръра си точно пред Буба. Той ускори.

— Едно вика две. — Буба мразеше, когато жена му не отговаря веднага.

Ченгетата още се движеха като опашка на Буба и той виждаше тъмните им очила в огледалото си. Отново намали. Нахалникът с експлоръра пак се опита да се намърда пред Буба, като този път бе включил и десния си мигач. Буба даде газ. Замисли се кое средство за свързване да използва и посегна отново към мобилния телефон. Промени решението си. Понечи да опита още веднъж да се свърже с жена си, но реши, че е безсмислено. Щом не бе отговорила първите два пъти, нямаше надежда. Майната й! Грабна микрофона на късовълновата си радиостанция, без да изпуска от поглед нито ченгетата, нито експлоръра.

— Хей, Смадж! — извика Буба на приятеля си. — Щом си на вълна, обади се.

— Две слуша — чу се задъханият глас на жена му по другата радиостанция.

Сега иззвъня и мобилният телефон.

— Извинявай… о, боже — каза Хани. — Аз бях… о, боже, чакай да си поема дъх… уф… гоних Хафшелф… не искаше да се прибере… проклетото куче.

Буба не й обърна внимание. Вдигна телефона.

— Буба? — обади се Гиг Дан, шефът му във „Филип Морис“.

— На линия съм, мой човек — провикна се Смадж по късовълновото радио.

— Две вика едно — настояваше Хани.

— Казвай, Гиг! — отвърна Буба по телефона. — Какво става?

— Ще можеш ли да дойдеш за втората половина на втора смяна? — попита го Гиг. — Тилър се обади, че е болен.

По дяволите, помисли си Буба. Точно днес, когато има толкова много работа и толкова малко време. Хич не му се щеше да отиде на работа още в осем и да работи дванайсет часа без прекъсване.

— Десет-четири — каза Буба на Гиг.

— Кога ще се появиш бе, човек? — не се отказваше Смадж.

Буба всъщност не харесваше лова на ракуни. Ловджийското му куче Хафшелф си имаше своите проблеми, а Буба пък се страхуваше от змии. Освен това Смадж винаги успяваше да убие повече. Буба май само пилееше парите си.

— Преди да се събудят гадините. — Буба се постара да звучи самоуверено. — Действай по плана.