Читать «Южен кръст» онлайн - страница 6

— Уест — обади се тя.

— Вирджиния. Обажда се… — като през стена се чу гласът на Хамър.

— Госпожо началник? — отвърна й Уест високо. — Ало?

— Вирджиния… чуваш ли ме? — Гласът на Хамър пак се чуваше едва доловимо.

Уест притисна другото си ухо с ръка, опитвайки се да чуе.

— … Стига тъпотии… — намеси се някакъв мъжки глас.

Уест тръгна да ходи, опитвайки се да улучи положение, от което връзката да е по-добра.

— Вирджиния?… — Думите на Хамър пак заглъхнаха.

— … Можем да го направим, когато кажеш… обичайните правила… — пак се намеси мъжкият глас.

Говореше с провлечен южняшки акцент и звучеше като селяндур. Уест почувства моментална неприязън.

— … време е… убием… Трябва да… или да… резултата… — говореше селяндурът с грубоватия си диалект.

— Тъпото куче не си струва… оловото в патроните… — намеси се внезапно и другият. — Колко мангизи?…

— Зависи… няколко стотачки…

— … и никому, нито дума…

— … ако… някой… научи…

— … без покана…

— Какво? — прозвуча отново гласът на Хамър и пак заглъхна.

— … обаче с дог… не с твоя боклук!… Синият…

— Госпожо началник Хамър… — опита се да се намеси Уест, после рязко млъкна, осъзнавайки, че двамата мъже също може да я чуят.

— … негри… — пак се чу първият. — … и един не е достатъчно хитър да… блатата…

— … ясно… Буба… Ще покрием… одеяло…

— Добре, Смадж… чао… рано сутринта.

Уест слушаше шокирана как двамата мъже планират някакво убийство, продиктувано очевидно от расистки мотиви, престъпление от омраза, убийство, съпроводено и с обир. По чутото можеше да се заключи, че убийството ще бъде извършено рано сутринта. Уест се зачуди дали дог е жаргонното име на револвер булдог и дали синият означава, че е от синя стомана, за разлика от тези, които са от неръждаема стомана или никелирани. Явно двамата мъже смятаха да увият трупа с одеяло и да го потопят в блатата.

Мълчание.

— Лорейн… — пак прозвуча дрезгавият глас на Буба. — … При старите помпи… изгаси двигателя… и без фарове… да не събудим…

Мълчание и изведнъж пращенето прекъсна.

— Госпожо началник? — обади се Уест. — Госпожо началник? Чувате ли ме?

— Буба… — Пращенето се възобнови и се чу гласът на втория мъж. — Някой друг говори…

Мълчание, пращене, прещракване, прекъсната линия.

— По дяволите! — измърмори Уест, когато телефонът й напълно замлъкна.

Истинското име на Буба беше Бътнър Флак Четвърти. За разлика от толкова много безстрашни мъжаги, луди на тема пикапи, оръжия, барове с голи до кръста сервитьорки и южняшка история, той не бе възпитаван в този дух от малък. Беше израсъл в семейство на теолог, в северната част на „Джингър Парк“, квартал от западнали и загубили достолепието си стари имения, където обичаха да украсяват верандите си с оръдейни гюлета от времето на Гражданската война. Бътнър бе от стар род, в който мъжете винаги получаваха прякора Бът. Тази традиция умря с ерудирания баща на Буба, д-р Бът Флак Трети, защото той си даде сметка, че ако нарича сина си Бът, това би му създало само проблеми заради новото време и порядки.