Читать «Щастливият Ханс» онлайн - страница 2

„Лесна е работата — помислил си Ханс, — ще издоя кравата и ще се разхладя с млякото.“

Вързал добичето за едно сухо дърво и понеже нямал ведро, подложил кожения си каскет. Но колкото и да стискал вимето, не се показала нито капка мляко. И тъй като бил много непохватен в доенето, нетърпеливото добиче най-сетне дигнало единия заден крак и го ритнало тъй силно по главата, че той се строполил на земята и дълго време не можал да дойде на себе си и да разбере къде се намира.

За щастие по пътя се задал един касапин, който карал в ръчна количка едно прасе.

— Какво те е сполетяло? — викнал той и помогнал на добрия Ханс да се изправи на нозе.

Разказал му Ханс какво си изпатил. Касапинът му подал едно стъкло и рекъл:

— Пийни първом една глътка, та да се посъвземеш. Кравата не пуска мляко, защото е старо добиче, бива го само за впрягане или за клане.

— Отде да знам! — викнал Ханс и поопипал леко мястото на главата, дето го ритнала кравата. Наистина, хубаво е човек да си има в къщи такова добиче и да го заколи; колко месо ще падне! Но аз не обичам много кравешко месо, не е сочно. Виж, друго би било да имах такова прасенце! Свинското месо има по-друг вкус, да не говорим пък за надениците!

— Слушай, Ханс — рекъл тогава касапинът, — искам да ти помогна и съм готов да ти дам прасето срещу кравата.

Това се нарича приятелство! — викнал Ханс.

Дал му кравата, накарал касапина да свали прасето от количката и хванал края на въжето, с което било вързано прасето.

Продължил пътя си и почнал да разсъждава как всичко се нареждало според желанието му: щом му се случела някаква неприятност, веднага след нея идело нещо добро.

Скоро редом с него тръгнал един момък, който носел хубава бяла гъска под мишница. Рекли да си скъсят времето и Ханс почнал да разправя за щастието си:как винаги правел изгодна размяна.

Момъкът пък му обадил, че носи гъската за угощение на детска кръщавка.

— Повдигни я само — рекъл той и я хванал за крилата — да видиш колко е тежка! Цели два месеца съм я угоявал здравата. Който хапне от нея, когато я опечем, дълго ще си облизва пръстите.

— Да — рекъл Ханс и претеглил гъската с една ръка, — тежка е, но и моето прасе си го бива.

През това време момъкът почнал да се оглежда тревожно на всички страни и после заклатил глава.

— Слушай — рекъл той, — работата с твоето прасе не е твърде чиста. В селото, през което минах, откраднали днес едно прасе от кочината на кмета. Опасявам се, че е същото, което държиш за въжето. Разпратили са на всички страни хора да го търсят и лошо ще изпатиш, ако те пипнат с прасето. Най-малкото ще те тикнат в дранголника.

Изплашил се простодушният Ханс и рекъл:

— Тю, да се не види макар! Помогни ми в бедата! Ти си от този край и ще се оправиш по-лесно. Вземи прасето и ми дай гъската!

— Излагам се на голяма опасност — отвърнал момъкът, — но не искам да те сполети нещастие по моя вина.

Хванал края на въжето и бързо подкарал прасето по един обиколен път.