Читать «Шумът на времето» онлайн - страница 5

Ръце, изплъзващи се ръце, сграбчващи ръце. Като дете той се боеше от мъртвите - страхуваше се, че те ще станат от гробовете си, ще го хванат и ще го отмъкнат в студената черна земя, а пръстта ще напълни устата и очите му. Този страх постепенно изчезна, защото ръцете на живите се оказаха по-страшни. Проститутките на Петроград не пожалиха младостта и невинността му. Колкото по-тежки времена идваха, толкова по-алчни ставаха ръцете. Посягаха да се вкопчат в слабините ти, в хляба ти, в приятелите, семейството и работата ти, в самото ти съществуване. Подобно на проститутките, той се страхуваше от портиерите. И от полицаите, с ка-квито и имена да бяха избрали да се наричат днес.

Но после се появи и точно обратният страх - да се изплъзнеш от ръце, които те закрилят.

Маршал Тухачевски го закриляше. Дълги години.

До деня, когато видя как от косата над челото на маршала се стича пот. Голяма бяла кърпичка литна нагоре да я попие и той разбра, че вече няма кой да го закриля. Маршалът бе най-надареният човек, когото някога беше срещал. Най-известният руски военен стратег вестниците го наричаха „Червения Наполеон“. Освен това беше любител на музиката и майстор на цигулки в свободното си време; човек с открит, любознателен ум, който обичаше да обсъжда романи. През десетте години на своето познанство с Тухачевски той често го бе виждал след залез слънце да обикаля из Москва и Ленинград с маршалската си униформа, къде по работа, къде за забавление, смесвайки политиката с удоволствието; виждал го бе да разговаря и спори, да яде и да пие, да ухажва открито и пламенно някоя балерина. Маршалът обичаше да обяснява, че навремето французите му разкрили тайната как да пие шампанско, без да страда от махмурлук.

Самият той никога нямаше да бъде толкова светски човек. Липсваше му самоувереност, а може би и интерес. Не харесваше изтънчените ястия и не носеше на пиене. През студентските години, когато нещата се преосмисляха и претворяваха, преди Партията да поеме пълен контрол над всичко, и той като повечето студенти

философстваше със замах по теми, от които си нямаше понятие. Така например сексуалният въпрос трябваше да бьде преосмислен, след като старите нрави си бяха отишли завинаги; и някой предложи теорията за „чашата вода“. Сексуалният акт, твърдяха младите много-знайковци, е точно като да изпиеш чаша вода: когато си жаден, пиеш; когато изпитваш желание, правиш секс.

Той нямаше нищо против тази система, макар че въпросът бе дали жените са толкова желаещи, колкото и желани. Някои бяха, други не. Но аналогията стигаше само дотам. Една чаша вода не обвързва сърцето.

А и Таня вече бе влязла в живота му.

* * *

Когато обявяваше за пореден път намерението си да заживее при Юргенсен, родителите му вероятно допускаха, че протестира срещу ограниченията на семейството - дори на самото детство. Сега, когато си мислеше за това, не бе толкова сигурен за причините. Имаше нещо странно, нещо дълбоко сбъркано в онази тяхна дача в имението Ириновка. Като всяко дете той приемаше нещата за нормални, докато не му кажеха друго. Така че едва когато чу възрастните да обсъждат подигравателно къщата, той разбра, че всичко в нея е несъразмерно. Стаите бяха огромни, а прозорците много малки. Помещение от петдесет квадратни метра имаше само едно тясно прозорче. Възрастните смятаха, че строителите са объркали сметките, заменяйки метрите със сантиметри и обратно. Но веднъж забелязан, ефектът беше потискащ за едно малко момче. Къщата сякаш беше създадена за най-мрачните сънища. Може би точно от това беше искал да избяга.