Читать «Школата по танци» онлайн - страница 4

Що се отнася до танца с шалове, той беше най-вълнуващото нещо на белия свят — невиждано въртене, махане на поли и ветрила, уплитане на дамите с изкуствените им цветя и после отново разплитане! А що се отнася до участието на мистър Огъстъс Купър в кадрила, то беше възхитително. От време на време се изгубваше от партньорката си и в такива случаи се оказваше, че или танцува със завидна упоритост в друга група, или пък се носи в далечината без определен партньор, но, общо взето, успяваха да го набутат във фигурата и той заемаше определеното си място. Мислете каквото си искате, но когато танцът свърши, много дами и джентълмени дойдоха да го поздравят и казаха, че никога не са виждали начинаещ да прави подобно нещо, а мистър Огъстъс Купър — напълно доволен от себе си, както и от всички останали — купи значителни количества ром, вино и коктейли за двадесетина-тридесет много близки приятели, избрани между елитните седемдесет и пет ученици.

Обаче дали защото напитките бяха много силни или дамите много красиви, или пък имаше нещо друго, стана така, че мистър Огъстъс Купър по-скоро насърчи, отколкото отхвърли особено любезните прояви на внимание от страна на една млада дама с кафяв воал върху бяло памучно имприме, която още от началото се показа силно завладяна от него; и след като насърчаванията продължиха известно време, мис Билсмети издаде своята злоба и ревност, като я нарече „животно“, което накара дамата да й отговори с няколко изречения, съдържащи подигравки относно заплащането на четири шилинга и шест пенса за три месеца, с което мистър Огъстъс Купър, тъй като в този момент беше в доста объркано състояние, изрази пълно съгласие. Мис Билсмети, отхвърлена по този начин, веднага закрещя с все сила и честота четиринадесет писъка в минута и понеже не успя да издере очите и лицето първо на дамата с воала, а после и на мистър Огъстъс Купър, обезумяла призова останалите седемдесет и трима ученици да й донесат оксална киселина, за да я изпие тя самата, и тъй като никой не откликна на молбата й, тя отново нападна мистър Купър, след което беше разкъсан корсетът й, а тя беше отнесена в леглото. Понеже мистър Огъстъс Купър не се отличаваше с особена схватливост, не можа да разбере какво означава всичко това, докато синьор Билсмети не го изясни напълно, като заяви пред учениците, че той на няколко пъти и при различни случаи е правил предложения за женитба на дъщеря му, а сега подло я изоставя, при което всички се възмутиха единодушно и тъй като няколко галантни кавалери запитаха мистър Огъстъс Купър доста настоятелно дали не се нуждае от нещо, или с други думи — „не иска ли да си получи заслуженото“, той реши, че ще бъде най-благоразумно, ако се оттегли набързо. Крайният резултат от тази случка беше, че на другия ден пристигна писмо от съда, а на следващата седмица се започна дело. Мистър Огъстъс Купър, след като два пъти ходи до Серпантината (Серпантината — тясно изкуствено езеро в Хайд Парк.), за да се удави, и двата пъти се върна, без да го е сторил, се довери на майка си, която оправи нещата с двадесет лири от касата — тези пари заедно с четирите шилинга и шест пенса бяха платени на синьор Билсмети, без да смятаме парите за почерпките и пантофите. А мистър Огъстъс Купър се завърна при майка си, с която живее и до ден-днешен, и понеже беше загубил светските си амбиции и вече не излизаше сред обществото, никога няма да прочете нашия разказ за себе си, от което само ще загуби.