Читать «Школата по танци» онлайн - страница 3

Изминаха седмици, обувките по поръчка за седем шилинга и шест пенса почти се скъсаха и дойде вечерта на големия тържествен бал, на който щяха да се срещнат за първи път през сезона всичките седемдесет и пет ученици, за да получат част от своите четири шилинга и шест пенса във вид на газ за осветление и музика. Мистър Огъстъс Купър си беше поръчал нов сюртук за случая срещу две лири и десет шилинга при Търнстайл. Това щеше да бъде първото му светско появяване и след величествения сицилиански танц с шалове, изпълнен от четиринадесет млади дами в съответните костюми, той щеше да открие кадрилите със самата мис Билсмети, с която доста се беше сближил след първата им среща. С една дума — истински бал! Всичко беше подготвено чудесно. Момчето-сандвич поемаше шапките на входната врата, а в задната стая един креват беше пригоден за маса и там мис Билсмети правеше чай и кафе за джентълмените, които желаят да си купят, както и за онези дами, които джентълмените решат да почерпят. Предлагаше се греяно вино с подправки и лимонада по осемнадесет пенса на човек и благодарение на предишни сделки с отсрещния ресторант беше взето едно от момчетата, работещи там, за сервитьор. Накратко — подготовката беше ненадмината. Освен от гостите. Какви дами! Какви розови копринени чорапи! Какви изкуствени цветя! Колко много файтони! Единият още нестоварил двойка дами, и ето че пристига друг и стоварва други две; и всички те се познаваха не само помежду си, а и с по-голямата част от джентълмените, благодарение на което всичко беше изключително приятно и весело. Синьор Билсмети, с тесни черни панталони и огромна синя панделка в бутониерата, представяше дамите на онази част от джентълмените, които бяха непознати, а дамите се разприказваха и разсмяха — бяха чудесна гледка.