Читать «Шерлок Холмс (Том 3)» онлайн

Артър Конан Дойл

Шерлок Холмс

Том 3

Шерлок Холмс — спомени, 1908–1913

Артър Конан Дойл

Тигъра на Сан Педро

I. Необикновеното преживяване на господин Джон Скот Екълс

В бележника ми е записано, че това се е случило в един студен и ветровит ден към края на март 1892 година. Докато обядвахме, Холмс получи телеграма и надраска нещо в отговор. Не каза нищо, но явно новината продължаваше да го гложди, защото, след като стана от масата, се изправи пред камината със замислено изражение, като пуфкаше с лулата и от време на време хвърляше поглед на посланието. Неочаквано се обърна към мен с дяволито пламъче в очите.

— Предполагам, Уотсън, че трябва да те смятаме за човек на словото — каза той. — Какво е определението ти за думата „нелепо“?

— Странно… удивително — предложих аз.

Той поклати глава в знак на несъгласие:

— В нея определено се крие повече — намек за нещо трагично и ужасно. Ако си припомниш някои от разказите, с които тормозиш многострадалните читатели, ще видиш колко често нелепото се превръща в престъпно. Спомни си незначителния случай с червенокосия мъж. Отначало беше нелеп, но завърши с безразсъден опит за кражба. Или пък онзи нелеп случай с петте портокалови семки, от които се стигна до заговор за убийство. Тази дума ме кара да заставам нащрек.

— Има ли я там? — попитах.

Той прочете телеграмата на глас:

Току-що преживях нещо крайно невероятно и нелепо. Може ли да се посъветвам с вас?

Скот Екълс, пощенска станция Чаринг крос

— От мъж ли е или от жена? — поинтересувах се.

— От мъж, естествено. Никоя жена няма да изпрати телеграма с платен отговор. Щеше направо да дойде.

— Ще се срещнеш ли с него?

— Скъпи ми Уотсън, знаеш каква скука ме е налегнала, откакто пратихме в затвора полковник Каръдърс. Умът ми е като въртящ се мотор, който се разпада, защото не е свързан с устройството, което трябва да задвижи. Животът е банален, вестниците — скучни. Дързостта и романтиката сякаш завинаги са си отишли от престъпния свят. Бива ли в такъв случай да ме питаш дали съм готов да разследвам някаква нова загадка, колкото и банална да се окаже? Но ако не греша, клиентът ни май вече е тук.

По стълбите се чуха отмерени стъпки и след миг влезе пълен висок мъж със сиви бакенбарди и сериозен достолепен вид. Цялата история на живота му се четеше по самодоволните му черти и надутите маниери. От гетите до очилата със златни рамки той беше консервативен религиозен съвестен гражданин, изцяло подчинен на традицията и закона. Но по разрошената коса, зачервеното лице и жестовете, които издаваха смут и вълнение, си личеше, че бе преживял нещо удивително, което бе нарушило присъщото му самообладание. Той тутакси се впусна да разказва.

— Преживях нещо изключително странно и неприятно, господин Холмс. Никога досега не съм попадал в подобно положение. Изключително непристойно… направо скандално. Не мога да оставя нещата, без да стигна до някакво обяснение.

Изглеждаше така, сякаш щеше да се пръсне от гняв.

— Седнете, ако обичате, господин Скот Екълс — каза Холмс успокоително. — Ще позволите ли най-напред да ви запитам защо дойдохте точно при мен?