Читать «Шерлок Холмс (Том 1)» онлайн - страница 20

Грегсън и Лестрейд наблюдаваха маневрите на своя колега аматьор с голям интерес и леко презрение. Очевидно още не бяха разбрали онова, което аз вече започвах да осъзнавам: и най-незначителните действия на Шерлок Холмс бяха насочени към определена и практическа крайна цел.

— Какво мислите, сър? — попитаха и двамата.

— Ако се опитам да ви помогна, ще бъде равносилно на това да ви лиша от почестите за разкриването на този случай — каза приятелят ми. — Дотук вие напредвахте така добре, че ще бъде жалко да се намеся — докато говореше, в гласа му се чувстваше явен сарказъм. — Ще се радвам, ако мога да ви помогна с нещо. Междувременно ми се иска да поприказвам с полицая, намерил трупа. Можете ли да ми дадете името и адреса му?

Лестрейд погледна в бележника си:

— Джон Ранс. В момента не е на служба. Ще го намерите на „Одли корт“ 46 в Кенингтън парк гейт.

Холмс си записа адреса, после се обърна към мен:

— Хайде, докторе, да отидем да го потърсим. А на вас ще кажа нещо, което може да ви помогне — добави той към двамата детективи. — Тук е било извършено убийство и убиецът е мъж. Висок е над 1,80 метра, в разцвета на силите си, стъпалата на краката му са малки за ръцете му, носил е груби тъпи обувки и е пушил пура „Тричинополи“. Пристигнал е тук заедно с жертвата си с файтон, теглен от кон с три стари подкови и една нова на левия преден крак. По всяка вероятност убиецът има червендалесто лице и ноктите на дясната му ръка са много дълги. Това са само няколко белега, но може би ще ви бъдат от полза.

Лестрейд и Грегсън се спогледаха, усмихвайки се недоверчиво.

— Ако е имало убийство, как е станало? — попита единият.

— Отрова — каза рязко Шерлок Холмс и тръгна. — Още нещо, Лестрейд — добави той, като се обърна на вратата. — Rache е немска дума и означава „отмъщение“. Така че не си губете времето да търсите госпожица Рашел.

И след като пусна тази последна стрела, той си тръгна, оставяйки съперниците си зяпнали от изумление.

Четвърта глава

Разказът на Джон Ранс

Тръгнахме от „Лористън гардън“ към един часа. Шерлок Холмс се отби в най-близката пощенска станция и изпрати дълга телеграма. След това спря един файтон и каза на файтонджията да ни закара на адреса, даден ни от Лестрейд.

— Няма нищо по-хубаво от непосредствената информация — отбеляза той. — Всъщност вече съм си изработил мнение по този въпрос и все пак трябва да проверим какво още може да се научи.

— Ти ме смайваш, Холмс. Нима наистина си толкова уверен в заключенията си?

— Няма място за грешка — отвърна той. — Първото, което забелязах, когато пристигнах, бе, че до бордюра личаха следи от колелата на файтон. А през последната седмица до снощи дъжд не е валял, така че колелата, оставили толкова дълбоки дири, трябва да са минали оттам снощи. Освен това забелязах следи от конски копита, а очертанията на едно от тях бяха много по-ясни от очертанията на другите три — значи подковата е била нова. Щом файтонът е пристигнал след започването на дъжда, а на сутринта вече го е нямало, значи е бил там през нощта и по всяка вероятност е докарал и двамата в къщата.