Читать «Шерлок Холмс (Том 1)» онлайн

Артър Конан Дойл

Шерлок Холмс

Том 1

Красимир Мирчев

Раждането на един жанр

С убийството на парижката улица „Морг“, извършено от орангутан, разкрито от господин Дюпен, измислено и разказано от Едгар Алан По, се ражда един литературен жанр. Разбира се, По съвсем не е първият писател, насочил вниманието си към злодеянието и злосторниците, но тъкмо в неговата новела кристализира рационализирането на престъплението, превръщането му в поле за гениални мисловни ходове на наблюдаващия и анализиращ разум. През XIX век в правораздаването на развитите страни окончателно се налага съдебният процес с представяне на доказателства; XIX век е златното време на позитивизма, на вярата в силата на науката и във възможностите на рационалното съзнание да се справи с всичко; през XIX век поевтинелите печатни издания достигат огромни тиражи и се превръщат в най-достъпното средство за забавление на нарастващите градски маси. Тези, а и още някои други предпоставки — социални, икономически, литературни — закономерно водят до появата на детектива, чиято първа лястовичка е „Убийството на улица «Морг»“, но чиито правила, канони и най-прочути персонажи създава Артър Конан Дойл.

В „Етюд в червено“ (1887) и „Знакът на четиримата“ пред очите ни се ражда най-известният следовател на всички времена (разбира се, с целия му арсенал от дедуктивни методи и почти свръхестествена наблюдателност), а едновременно с това се установяват и правилата, по които занапред ще бъдат разказвани такива истории ребуси. Може би най-важното от тези правила е привидното съвпадане на пътя, който извървяват до истината търсачът детектив и читателят. Всъщност читателят винаги е по-назад поне с една крачка и великолепна находка на Конан Дойл е въвеждането на пряко негово въплъщение — Доктор Уотсън. Верният спътник изразява трепетното ни недоумение пред ходовете на Шерлок Холмс, но и увереното очакване те да успеят; при съпоставката с твърде човешката фигура на Уотсън абстрактният всъщност образ на Холмс добива плътност. Забележително е, че Конан Дойл не си позволява насмешка над доктора, а глуповатостта на спътника и дори прочутата реплика „Елементарно, Уотсън“ са въведени в по-късни филмови версии на разследванията на Холмс.

Но не тези два кратки романа, така важни за развитието на жанра, донасят голямата слава на Конан Дойл, а разказите, които той публикува в илюстрования вестник „Странд“. Успехът е поразителен и води до раждането на редица съперници на Шерлок Холмс: Мартин Хюит на Артър Морисън, Лейди Моли от Скотланд ярд или Стареца в ъгъла на баронеса Орси, Отец Браун на Честертън и т.н. Появява се и друг тип герой — джентълменът крадец от рода на Арсен Люпен; освен романа се явяват повествования, в които ударението пада върху действието, за да се разроят нататък в трилър, черен роман, шпионски роман, роман на ужаса и т.н.

Когато в края на 1893 г. поумореният Конан Дойл праща героя си да загине във водите на един швейцарски водопад, разочарованието и негодуванието на читателите е толкова голямо, че верният Уотсън започва да вади от бележниците си все нови и нови приключения на своя безсмъртен приятел.