Читать «Шерлок Холмс (Том 1)» онлайн - страница 2
Артър Конан Дойл
Едва след края на Първата световна война Конан Дойл окончателно изоставя Холмс и се отдава на нарастващата си страст към окултизма и спиритизма. Немалка част от парите, които са му донесли тиражите на Холмс, отиват за опити за заснемане на привидения, за разни окултни дружества. Сякаш способността на родения като рационално построение жанр да поеме страховете, лутанията и изумлението пред слепи, неовладяеми сили на човека от XX век се оказва въплътена и в житейския път на един от основните му създатели…
Досега на български липсва цялостно издание на анкетите и приключенията на Шерлок Холмс. Разпръснати в тънки книжки и периодика, в преводи със съмнително качество, част от тях изобщо непреведени, на практика те остават непознати за българския читател. В 3 тома Книгоиздателска къща „Труд“ представя по реда на публикуването им всички произведения на Конан Дойл, посветени на гения от лондонската улица „Бейкър“ 221-Б.
Артър Конан Дойл
Етюд в червено
Част I
Първа глава
Господин Шерлок Холмс
През 1879 година получих степента „доктор по медицина на Лондонския университет“ и заминах за Нетли, за да премина съответния курс за военни лекари. След като завърших обучението си там, бях назначен, както си му е редът, за помощник военен лекар в Пети нортъмбърландски мускетарски полк. По онова време полкът се намираше в Индия и още преди да се присъединя към него, избухна Втората афганистанска война. Когато слязох от кораба в Бомбай, научих, че нашият полк настъпва през планинските проходи и че вече е навлязъл дълбоко в територията на врага. Заедно с група други офицери, намиращи се в същото положение, тръгнахме след войската и успяхме да се доберем благополучно до Кандахар, където открих моя полк, и встъпих незабавно в новата си длъжност.
Тази военна кампания донесе почести и повишения на мнозина, но за мен тя беше свързана само с беди и нещастия. Малко след пристигането ми в Индия бях преместен от нашата бригада в Бъркширската, където служих и по време на фаталната битка при Мейуонд. Тук бях улучен в рамото от вражески куршум, който раздроби костта и ожули субклавиалната ми артерия. Навярно щях да попадна в ръцете на кръвожадния Газис, ако моят ординарец Мъри не беше проявил такава смелост и преданост, като ме измъкнал от бойното поле и с един товарен кон успял да ме закара до британските позиции.
Измъчен от болки и изтощен от продължителните лишения и изпитания, които преживях тогава, бях евакуиран с един голям конвой ранени нещастници в болницата на военната база край Пешавар. Тук се съвзех и дотолкова се оправих, че бях в състояние да се разхождам из болничното помещение и дори да се пека по малко на слънце на верандата, когато ме повали коремен тиф — този бич на индийските ни владения. Месеци наред състоянието ми изглеждало безнадеждно и когато най-сетне дойдох на себе си и започнах да оздравявам, бях толкова слаб и измършавял, че медицинската комисия реши да ме върне обратно в Англия, без да се губи нито ден. Така се озовах на борда на военния кораб „Оронтес“, а един месец по-късно стъпих на кея на Портсмът с безвъзвратно разклатено здраве, но с разрешение да прекарам следващите девет месеца, опитвайки се да го подобря.
