Читать «Шерлок Холмс (Том 1)» онлайн - страница 17

Стаята беше голяма и квадратна и изглеждаше още по-голяма, защото нямаше никакви мебели. По ярките безвкусни тапети тук-там бяха избили петна от плесен, на места хартията беше разлепена и висяха големи парчета, зад които се виждаше жълтата мазилка. Срещу вратата се мъдреше претенциозна камина с рамка, имитираща бял мрамор. В единия ъгъл на камината имаше остатък от червена восъчна свещ. Мътна светлина се процеждаше през единствения, изключително мръсен прозорец и придаваше на всичко пепелявосив цвят, подсилен от дебелия слой прах, покрил цялото помещение.

Всички тези подробности забелязах по-късно. В момента, когато влязохме в стаята, цялото ми внимание се насочи към самотната, мрачна и неподвижна фигура, просната върху дъсчения под, с празни невиждащи очи, втренчени в загубилия цвета си таван. Трупът беше на човек на около 43–44 години, с къдрава коса и къса четинеста брада. Беше облечен с жилетка и палто от тежко сукно, светли панталони и безукорна яка и ръкавели. На пода до него лежеше спретнат и добре изчеткан цилиндър. Пестниците му бяха стиснати, ръцете широко разперени, а краката сключени така, сякаш агонията му е била много мъчителна. На застиналото му лице бяха изписани ужас и омраза, каквито, струва ми се, дотогава не бях виждал.

Това злобно и ужасно изкривено изражение заедно с ниското чело, тънкия нос и издадените челюсти придаваше на мъртвеца особено отблъскващ маймуноподобен вид, подсилен от неестествената му сгърчена поза. Бях виждал смъртта в най-различни форми, но никога не ми се е струвала толкова страшна, както в онова мрачно и мръсно помещение, чиито прозорци гледаха към основната артерия на едно от лондонските предградия. Мършав и душещ като копой, на вратата се появи Лестрейд и ни поздрави.

— Този случай ще предизвика сензация, сър — отбеляза той. — Надминава всичко, което съм виждал досега, а аз не съм новак.

— Няма никаква нишка — каза Грегсън.

— Абсолютно никаква — обади се Лестрейд.

Шерлок Холмс пристъпи до трупа, като коленичи до него и го разгледа внимателно.

— Сигурно ли е, че няма никаква рана? — попита той, сочейки многобройните капки и съсиреци от кръв наоколо.

— Напълно сигурно! — извикаха и двамата детективи.

— В такъв случай, разбира се, кръвта принадлежи на някой друг, вероятно на убиеца, ако е било убийство. Това ми напомня за обстоятелствата, свързани със смъртта на Ван Янсен в Утрехт през 1834 година. Спомняте ли си този случай, Грегсън?

— Не, сър.

— Припомнете си го, необходимо е. Нищо ново няма под слънцето. Всичко вече е било правено.

Докато говореше, чевръстите му пръсти се движеха във всички посоки, опипваха, натискаха, откопчаваха и проверяваха, а в очите му личеше онзи блуждаещ израз, за който споменах вече. Проверката му приключи извънредно бързо, като ни най-малко не беше бегла или претупана. Накрая подуши устните на мъртвеца и след това погледна подметките на лачените му обувки.