Читать «Шерлок Холмс (Том 1)» онлайн - страница 14
Артър Конан Дойл
— Би ли ми казал каква е професията ти, юнак? — попитах любезно.
— Униформен разсилен, сър — отвърна с дрезгав глас новодошлият. — Дал съм си униформата за поправка.
— А какво си работил преди това? — попитах лукаво, хвърляйки малко злорад поглед към съквартиранта си.
— Сержант, сър. Служех в Кралската морска пехота, сър… Няма ли да има отговор? Добре, сър.
Той чукна токове, вдигна ръка за поздрав и излезе.
Трета глава
Загадката в „Лористън гардън“
Признавам, бях много изненадан от това ново доказателство за практическата стойност на теориите на моя съквартирант. Уважението ми към анализаторските му способности нарасна неимоверно. В мен все още се таеше смътно подозрение, че цялата работа е била нагласена предварително, за да бъда слисан, но пък не виждах какво целеше. Когато го погледнах, беше привършил с четенето на писмото, погледът му беше празен и безизразен.
— Как, по дяволите, успя да направиш такова умозаключение? — попитах.
— Какво умозаключение? — попита раздразнено той.
— Ами че е флотски сержант в оставка.
— Нямам време за дреболии — отвърна Шерлок Холмс, после добави с усмивка: — Извини ме за грубостта. Прекъсна нишката на мислите ми, но така може би е по-добре. Наистина ли не успя да забележиш, че този човек е бил флотски сержант?
— Не, наистина.
— По-лесно ми беше да разбера това, отколкото да обяснявам как съм го разбрал. Ако те накарат да докажеш, че две и две прави четири, може да ти се види малко трудно, въпреки че си напълно сигурен. Още докато беше на отсрещната страна на улицата, забелязах голяма синя котва, татуирана на обратната страна на ръката му. Това миришеше на море. От друга страна, имаше военна стойка и уставни бакенбарди. Значи ставаше дума за военния флот. Личеше, че притежава известно самомнение, и имаше вид на човек, свикнал да командва. Трябва да си забелязал начина, по който държеше изправена главата си и размахваше бастуна. Улегнал, почтен на вид човек на средна възраст — с една дума, всички факти водеха до заключението, че е бил флотски сержант.
— Великолепно! — възкликнах аз.
— Банално — каза Холмс, но на мен ми се стори, че беше доволен от изписаната на лицето ми изненада и възхищение. — Току-що казах, че в наше време няма престъпници. Оказа се, че съм грешал. Погледни — подхвърли ми той донесената от разсилния бележка.
— Как! — извиках, след като я погледнах бегло. — Но това е ужасно!
— Наистина изглежда малко по-различно от обикновено — отбеляза спокойно той. — Ще бъдеш ли така любезен да я прочетеш на глас.
Писмото гласеше:
Драги господин Шерлок Холмс,
На „Лористън гардън“ 3, недалеч от „Брикстън роуд“, е извършено тежко злодеяние. Нашият дежурен полицай забелязал светлина към два часа след полунощ и понеже къщата била празна, помислил, че нещо не е наред, вратата била отворена, а в предната стая, където нямало никакви мебели, намерил трупа на добре облечен джентълмен, в чийто джоб имало визитна картичка на името на Инок Дж. Дребър от град Кливланд, щата Охайо, САЩ. Не са били открити доказателства за грабеж, нито пък улики за начина, по който е бил убит. В стаята има следи от кръв, но по трупа няма рани. Не можем да разберем как се е озовал в празната къща, и изобщо цялата работа е доста загадъчна. Ако имате възможност да дойдете в къщата до 12 часа днес, ще ме намерите там. Оставям всичко така, както е било заварено, докато получа известие от вас. Ако нямате възможност да дойдете лично, ще ви дам пълни подробности и ще смятам за голяма чест, ако ме удостоите с мнението си.
