Читать «Шерлок Холмс (Том 1)» онлайн - страница 10

Вече споменах за умението му да свири на цигулка. То беше забележително, но също толкова ексцентрично, колкото и останалите му способности. Вече бях разбрал, че може да изпълнява отделни, и то доста трудни, откъси, защото по моя молба изсвири великолепно някои от любимите ми произведения. Но сам рядко изпълняваше музика и познати мелодии.

Обикновено, отпуснат вечер в креслото си, затваряше очи и започваше да стърже небрежно нещо на поставената на коленете му цигулка. Понякога излизаха спокойни и меланхолични звуци, друг път — бурни, омайващи и радостни. Очевидно те отразяваха настроението му в момента и мислите, които го вълнуваха, но дали музиката подпомагаше мисленето, или беше просто резултат на каприз или прищявка, не можех да разбера. Може би щях да реагирам срещу тези мъчителни солови партии, ако нямаше навика да ги завършва с изсвирването на някои от любимите ми мелодии — един вид компенсация за моето търпение.

През първите две-три седмици не ни посети никой и започнах да мисля, че и съквартирантът ми е като мен, човек без близки и приятели. Не след дълго обаче стана ясно, че Шерлок Холмс има доста познати. Това бяха хора от най-различни обществени среди. Сред тях имаше един дребен блед човек с миша физиономия, представен ми като „господин Лестрейд“, който само в продължение на една седмица ни посети три-четири пъти. Една сутрин дойде млада, модно облечена девойка и стоя повече от час. Същия следобед пристигна сивокос, небрежно облечен човек с вид на амбулантен търговец, който ми се стори много възбуден, а малко по-късно го последва една възрастна жена. Друг път един джентълмен с побелели коси стоя дълго при моя съквартирант, а по-късно се отби униформен носач от гарата. Щом някой от тези хора се появеше на прага, Шерлок Холмс обикновено искаше позволение да използва всекидневната, а аз се оттеглях в стаята си. Той винаги се извиняваше, че ми е причинил неудобство.

— Налага се да използвам стаята за делови цели — обясни ми веднъж той, — а тези хора са мои клиенти.

Отново имах възможност да му задам направо въпроса, който ме вълнуваше, но ми беше неудобно да карам друг човек да ми се доверява против волята си. Тогава си въобразявах, че Холмс има сериозни причини да не говори за тези неща, и тактично избягвах да го поставям пред необходимостта да ми отговаря. Скоро обаче той прогони тази мисъл от главата ми, като сам се върна на въпроса.

Това се случи на четвърти май. Добре си спомням, че нея сутрин бях станал малко по-рано от обикновено и заварих Холмс да довършва закуската си. Хазяйката дотолкова беше свикнала с късното ми ставане, че нито мястото, нито кафето ми бяха приготвени. Обхванат от едно с нищо непредизвикано раздразнение, позвъних и малко рязко обявих, че съм готов. После взех от масата едно списание, опитвайки се да убия времето, докато съквартирантът ми мълчаливо дъвчеше закуската си. Заглавието на една от статиите беше подчертано с молив и аз, естествено, я зачетох.

Статията носеше амбициозното заглавие „Книгата на живота“ и в нея се правеше опит да се докаже колко много би научил всеки наблюдателен човек, ако изследва внимателно и систематично всичко, с което се сблъсква. Според мен представляваше удивителна смесица от проницателност и нелепости. Разсъжденията бяха логични и последователни, но изводите ми се сториха отвлечени и пресилени. Авторът заявяваше, че било възможно дори само от мигновено изражение, потръпване на мускул или бегъл поглед да се разгадаят и най-скритите мисли на човека. Според него човек, приучен да наблюдава и да анализира внимателно, не можело да бъде излъган. Изводите на такъв човек били безпогрешни като теорема на Евклид. Постигнатите от него резултати щели да изумяват непосветените, докато оставали в неведение за процесите, с които стигал до тях, и той щял да минава в очите им за вълшебник.