Читать «Шепотът на розите» онлайн - страница 207

Съзнанието за претърпяното унижение изгори гърлото й.

Баща й беше готов на всичко за нея.

А Морган беше готов на всичко за своя клан.

Даже Ев щеше да одобри злокобната хитрост и неумолимата логика на този дяволски план.

След тежка борба с инвалидния стол Теди се появи на вратичката със зачервено лице. Сабрина погледна с безкрайно отвращение злокобното съоръжение, купено с парите на баща й, и го намрази дори по-силно от хората, които я бяха измамили.

— Отнесете го обратно — заповяда тихо тя. Бедният момък я погледна слисано.

— Но, мис, нали току-що казахте…

— Няма значение какво съм казала. Махнете това чудовище. Не искам да го виждам никога вече.

Тя затръшна вратичката на каретата. След известно време Теди погледна предпазливо през прозорчето и попита:

— Къде отиваме, мис?

— Връщаме се — отговори тя, загледана в някаква точка пред себе си. — Върнете ме у дома.

Глава 30

Само след час родителите на Сабрина се появиха в къщата на Хановър Скуеър, изпълнени с радостно очакване. Съкрушената Беа ги отведе в утринния салон, където Сабрина седеше зад красивото писалище на леля си. Дугъл и Елизабет се втурнаха сияещи към детето си, разтреперани от вълнение.

— Милата ми!

— Ето я най-после моята принцеса! Толкова ни липсваше!

Сабрина хладно им поднесе бузата си за целувка, сякаш се бяха разделили само преди час. Камерънови размениха многозначителни погледи. Спокойствието на Сабрина беше само номер!

След като си размениха няколко учтивости — как са братята, как напредва пролетната сеитба в Камерън, — баща й се покашля и си наложи сериозно изражение. Извади от джоба си сгънат лист хартия и й го подаде.

— Мисля, че не е нужно да ти казвам защо дойдохме, Сабрина. Най-после получих документите за анулиране.

— Винаги ли трае толкова дълго, когато трябва да се анулира един брак? — попита рязко Сабрина.

Родителите й се спогледаха виновно и промърмориха нещо за „съмнения“ и „необикновени обстоятелства“.

— Но вече ги имаме — заяви енергично баща й и разгъна листа с величествен жест. — Трябва само да подпишеш под съдийския печат и ще се освободиш завинаги от онзи ужасен Макдонъл.

Той размаха документа пред носа на Сабрина, уверен, че тя ще откаже.

Сабрина изтръгна хартията от ръката му и я разгъна върху писалището. Майка й я погледна уплашено. Дугъл промърмори нещо неразбрано и Сабрина усети, че беше само на косъм от признанието. Без да си прави труда да прочете грамотата, тя потопи перото в мастилницата и написа името си под служебния печат, избягвайки всякакви завъртулки. Посипа подписа си с пясък, изтърси го в кошчето и го върна на баща си.

— Свършихме и тази работа. Можем ли най-сетне да тръгваме?

— Да тръгваме ли? — попита неразбиращо баща й и стисна хартията с такава сила, сякаш се готвеше да я разкъса. — Но къде, за бога?