Читать «Шанхайски трик» онлайн - страница 3
Янчо Чолаков
— Буф! — каза летящата чиния и се разпадна. Разнесе се могъщ взрив, към небесата полетяха пламъци, дим и огнени искри.
— Нашата летяща чиния, космическият ни кораб за светкавично придвижване! — ахнаха инопланетяните. — Тя гори!
— Време е да се запознаем — обяви спокойно дребушлякът. — Идвам от шанхайската златна сбирка на един мандарин, но не съм от Шанхай. В Карибите ме наричаха Дяболо д’оро и Daimon. Мой създател е Кецалкоатл от съзвездието Алдебаран, който, гонен от междупланетните диктаторски власти, се укри сред американските толтеки и бе обявен от тях за бял бог. Когато ги напусна, Кецалкоатл се досещаше какво бъдеще очаква приютилите го индианци. Той остави на Земята като свой осведомител мен — златния демон Сипе-Тотек. Аз не можех да спра християнския потоп в Новия свят, защото нямах право да усмъртявам лично когото и да било. Наложи ми се, както се досещате, да търся собствени форми за изява. В момента завършвам втората си за последните четири века обиколка на Земята, след като внесох разруха в Империята на великите моголи, разсипах деспотичната яванска държава на Маджапахид, уморих корабните негодници йоамити, заедно с мъжа на прочутата морска мръсница мадам Чин и поболях обезглавителя Хубилай хан. Един съвет на раздяла: не бъркайте друг път човешките индивиди с Дяболо д’оро, както някога вашите власти не сбъркаха, когато отказаха да дадат политическо убежище на добрия стар Кецалкоатл. Довиждане! Отивам си!
— Какво? — запитаха облещени двамата инопланетяни. Те бяха изумени от съдбовната си грешка — да срещнат на Земята не човек, а този бърборещ алдебарански продукт, който се канеше да си замине.
— Стой! — изписка Кокошката с пломбирания зъб.
— Стой! — ревна заканително Звездното куче.
Земята под нозете им забоботи и из разлистената джунгла изскочи индийски слон с болен зъб и трънче от отровното растение Убилиа пераманция в петата.
— Ох, слон! — изпъшка Сипе-Тотек, златният демон. — Сбогом, сбогом! Много ме е страх от тези мастити хоботести гиганти — могат да ме настъпят или да ми повредят с бивни фината конструкция.
— Ами ние? — извикаха заедно сатурнианските гости.
— Спасявайте се — ако ви хванат бабаитите на местния феодал, ще ви обезглавят с ятаганите си или ще ви препарират, за да ви покажат на европейците. Какво да се прави — варвари! Впрочем, кучето може да свърши работа — яко е. Хайде, сбогом, че бързам!
Индийският слон нададе тръбен рев и се устреми напред, газейки палмите.
Златният демон закуцука, затътри се, спъна се, но успя да прескочи локвата в средата на поляната, а накрая изчезна съвсем пред очите на смаяните сатурнианци в зеления и безперспективен ад на местната дива джунгла. Субекваториалният вятър разлюля две ротангови палми подире му.
Информация за текста
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/365)
Последна редакция: 2006-08-10 20:38:42