Читать «Шанхайски трик» онлайн - страница 2

— А какво е онова кривото, което ти виси на кръста? — заинтересува се Кокошката.

— Това е крис. Малайска костурка. Отлична изработка — отвърна прилежно запитаният.

— Какво е отношението ти към насилието? — побърза да се информира Кучето за лов на тигри.

Малкият Ки Таец от Шанхай замълча известно време, като че ли искаше да отклони въпроса, но все пак отговори:

— Аз никога не убивам.

И допълни:

— Аз никога не убивам собственоръчно…

— Собственоръчно?

— Да, с ръце — така се наричат горните ни крайници. За съжаление аз съм създаден без тях — природна грешка…

Кокошката разтвори човка и щракна Ки Таеца със скрития суперсекретен фотоапарат на зъба си. После се зае да измери талията и теглото на охотно отговарящия чиниен унищожител. Кучето не спираше да разпитва:

— Ти каза, че не убиваш? А нима вие, човеците, се самоизтребвате помежду си?

— Требим се и още как! — подчерта гордо измерваният.

— Какво?! — възкликнаха в един глас двамата чуждопланетни представители. — Вие се избивате?

— Какво чудно има — дивите се на най-естествените човешки деяния, а какво остава за такива благородни действия като самоизяждането и жабоядството! — заяви преспокойно шанхайският дребосък.

— Отвратително! — задави се Кокошката с пломбирания зъб. — Те се ядат! Варварство! Такава цивилизация не заслужава съществованието си — тя е от паразитния долен III разред и подлежи на изтребление, защото узаконява вредни белези сред космическите популации.

— Ето че и вие казахте нещо умно! — зарадва се малкият Ки Таец. — Но аз искам да ви дам още полезна информация. Сред хората има едно особено разпространено паразитно звено. Това са така наречените „колониалисти“ — по-високи на ръст от мен, със зелени триъгълни шапки, ленти през рамо и съоръжения, наречени топове. Тези човеци са най-вредни — избиват себеподобните си без да му мислят. В момента една тяхна флотилия, натъпкана с колониални човеци, иска да завладее царството У.

— Флота от прахо?

— Не, от фрегати, по-особен вид корабчета…

— Само ни ги покажи! — залюти се Кокошката.

— Те се виждат вече от брега — ей там!

Вбесените инопланетяни изтичаха на посоченото място и гръмнаха един след друг паразитните плавателни съдове с лазерния си пистолет.

— Свършихте умно дело — похвали ги Малкия негодник от Шанхай. — Само че царството У страда от глад, суша и зарази, а Пи Ратите на Ю Хао Хи искат да го оберат. Горкото царство!

— Тези Пи Рати са новопоявил се паразитен клон, който също трябва да бъде ликвидиран, така ли? — досетиха се инопланетяните.

— Взехте ми го от устата! — отвърна шанхаецът. — Тъкмо се канех да ви кажа същото! Изтичайте сега, моля ви, на отсрещния бряг и вижте дали разбойниците идват.

Кучето беше вече там и викаше:

— Задават се, задават се, олигофрените вредни! Кокошко, давай пистолета!

След като вредителите бяха потопени, ситният шанхаец заяви тържествено:

— Бих ви потупал по раменете, ако ги имахте, и ако, разбира се, аз имах ръце.

Дребосъкът се разсмя, зарадван от шегата на своя зловещ малък мозък, устата му се разтвори и от грозната дупка на гърлото му излетя огнена струя по посока на джунглата.