Читать «Чужда маска» онлайн - страница 244
Александра Маринина
Що се касаеше до Леонид Параскевич, то тук първа цигулка свиреше Светлана. Тя неумолимо отстояваше думите на Льонечка, които той многократно й бе повтарял: „Ако нещо се случи с мен, нека ме кремират. Не искам да лежа в земята и да ме глождят червеите. Погребението е некрасива и кална процедура, особено ако вали дъжд или мокър сняг. А кремацията поне не предизвиква отвращение. Просто е и благородно.“ Галина Ивановна се опита да й възрази и да я убеди да направят погребение, но Светлана не се пречупи. Тя се аргументираше с думите на Леонид и Галина Ивановна бе обезоръжена.
Не мина и без усложнения. Както се казва, човек предполага, а все пак някой друг разполага. Светлана разбра какво чудовище се крие под маската на любимия й съпруг. Но нямаше обратен път, трябваше да го изтърпява. Виктор Фьодорович искрено я съжаляваше и й съчувстваше, защото тя му харесваше.
При Сергей и Ира пък обратното — нещата тръгнаха дори по-Добре от предвиденото. Между тях бе възникнала взаимна симпатия. Както се казва, дай, Боже, все така да им върви и занапред.
Най-лошо се получи с Наташа. Не можеш ги разбра тези жени! Виждате ли, обичала своя Женя! Той невинен страда там и тя иска да възтържествува справедливостта! Но Виктор Фьодорович достатъчно добре и от доста дълго време познаваше Наталия и му бе добре известно, че е упорита и решителна. Желаейки да се омъжи за Досюков, тя не се бе спряла пред нищо, включително пред убийството на съвсем невинния Борис Красавчиков. Хладнокръвно бе натикала Евгений в затвора, после по негова молба бе наела частен детектив и се правеше на порядъчна съпруга, обяснявайки на този частен детектив, че било съвсем вероятно Женя да е извършил престъплението. А след като бе почувствала, че го обича, точно по същия начин не се бе спряла пред нищо, за да го спаси. А това вече беше опасно. Наложи се въпросът с Наташа да бъде разрешен радикално. Добре че Виктор Фьодорович никога, не я бе канил на гости у дома си и срещите си с нея бе уреждал някъде навън, далеч от квартала, в който живееше. Отведе я в един предварително огледан и избран вход, където бе тъмно, безлюдно и нахлузи примката на шията й…