Читать «Чужда маска» онлайн - страница 242

Виктор Фьодорович се запозна с жената на писателя, която му се стори голяма хитруша, и той уж между другото отвори дума, че в Москва имало човек, който удивително приличал на Леонид. Ако Леонид Владимирович си пуснел брада и оставел косата си да израсте, двамата нямало въобще да се различават един от друг, защото и телосложенията им били съвсем еднакви.

Светлана тогава нищо не рече, но след известно време се обади по телефона и покани Лошчинин на гости.

Оказа се, че появата на двойника би могла да реши множество проблеми, възникнали около модния писател Параскевич. Издателите му постъпвали некоректно с него, а на Леонид не му достигали сили да им се противопостави. Една побъркана поклонничка преследвала него и Светлана, карайки ги да живеят в постоянен страх. Майка му го тормозела с натрапчивия си непрекъснат контрол, не му давала да диша свободно и мразела снаха си. Така че сега имал реална възможност да се отърве от всички, с един замах да реши проблемите си и да започне всичко отначало, като убие своя двойник и уреди нещата така, че трупът на двойника му да бъде взет за неговия собствен.

Виктор Фьодорович се опита да предложи свой вариантно бе принуден да си замълчи, признавайки, че фантазията и изтънченият цинизъм на Параскевич значително превъзхождат всичко, което може да измисли един пенсиониран лекар. Наложи му се да отстъпи пред литературния гений.

— Ние ще направим всичко сами — заяви Леонид. — Вашата задача е само да ми дадете адреса на двойника. За това ще бъдете възнаграден по подобаващ начин.

Писателят си остави брада и престана да подстригва късо косата си, за да придобие външността на Турин. В качеството на изпълнител бе решил да използва същата онази побъркана поклонничка, над която имаше неограничено влияние. Най-сложното бе да примами Турин в дома си, когато настъпеше подходящият момент, но с тази работа се зае Светлана. Тя се запозна с Андрей и започнаха да се срещат. Не криеше от него, че е омъжена, но му обеща с течение на времето да реши проблема. Андрей действително беше романтичен нескопосник, каквито днес се срещат изключително рядко, и не напираше особено за креватна близост.

Когато брадата на Леонид стана достатъчно голяма, а косата — достатъчно дълга, Светлана настоя Андрей да напусне работата си в училището. Извади му вода от девет кладенеца и му обеща друга, по-високо платена и по-интересна работа, също преподавателска, но с надарени деца в особено престижен лицей.

— Ти незабавно трябва да подадеш молба за напускане и да подготвиш документите си за лицея. Побързай, защото кандидатите за това място са много и могат да те изпреварят.

— Но как ще напусна училището по средата на полугодието? — възразяваше Андрей. — Никой няма да ме пусне.

— Ще ти намеря бележка от лекар, че си болен от нещо, което е несъвместимо с учителската работа.

Той спореше, доказваше, но в крайна сметка се предаде, защото много го блазнеше перспективата да работи с надарени деца и никак не искаше да огорчава Светлана.