Читать «Човекът, който обичаше Стивън Кинг» онлайн - страница 92

— Ебал съм му майката — каза младежът с така спокоен глас, че косите ти да настръхнат.

Стефан чакаше на пл. „Тел Авив-Яфо“, глупашки нахилен, предвкусващ бъдещия си успех. Най-накрая бе разбрал истината за себе си, своето предопределение и къде е неговото място в живота. Всичко бе от ясно по-ясно — той бе българският аналог на Стивън Кинг. Да го вземат мътните, как не бе забелязал досега — даже имената им бяха еднакви! Стивън Едуин Кинг — Стефан Едвинов Кралев! Неговата съдба, неговото призвание беше да бъде писател. Точка. Но как щеше да стане това?

Още по-просто. След като Стивън Кинг бива блъснат от син микробус, управляван от шофьора Брайън Смит, той едва оцелява от катастрофата и даже се зарича повече да не пише. Впоследствие продължава да пише, но творбите му (поне за Стефан) ставаха все по-кофти. Решението бе едно — Кралев трябваше да бъде блъснат от син микробус, след което скритият му талант щеше да се отприщи и той да стане писател мечта. Щеше да се сдобие с жена, да има от нея три деца, да се премести в триетажно имение с 25 стаи и да стане мултимилионер — също като идола си! Разбира се, шофьорът не трябваше да бъде кой да е, а някой с подходящо име. Брайън Смит — Бранимир Събев! Толкова е просто!

Ето го и него — преносителят на неговия личен триумф. Криволичи по „Тодор Александров“ така, както преди десетина години Брайън Смит е криволичил със своя Додж по щатското шосе №5 към американския писател. Може ли Стефан да сбърка синьото бусче, зареждало го с пресни плодове и зеленчуци всеки ден в продължение на два месеца и половина? Не може.

Бранимир запали цигара, спусна прозореца и защрака станциите на радиото. Нямаше ли някоя нова чалгица тука бе…

Стефан направи три скока към засилилия се автомобил, щастливо разтворил ръце, сякаш искаше да прегърне любовта на живота си.

Мигар не бе така?

Събев прекалено късно видя налудничавия откачалник, хвърлящ се към буса му. Дори не можа да натисне навреме спирачките.

Успя само да зяпне, при което цигарата падна в краката му.

Чудовищният удар накара Бранимир да разпука с чело предното стъкло и вряза кормилото болезнено в диафрагмата, чупейки няколко ребра. Стефан Кралев прелетя няколко метра над сащисаните шофьори, падна и се претърколи пет-шест пъти, спирайки върху трамвайната линия. Идващият от пл. „Македония“ трамвай шестица безстрастно отряза главата му и я заподмята по релсите като детска играчка. Заетата да говори по джиесема си ватманка въобще не разбра какво е станало, докато пътниците не нададоха кански вой и не съзря в огледалото няколко десетки метра по-назад обезглавения труп, лежащ на шосето в огромна локва кръв. Тогава и тя започна да пищи.