Читать «Човекът, който обичаше Стивън Кинг» онлайн - страница 113

Пред очите му се ширна огромно поле, зад което започваше нощната гора. От външната част досами стената растеше голяма върба и монахът я използва, за да се спусне по клоните й. Съблече расото, внимателно го сгъна и натъпка в хралупата на дървото — така нямаше опасност да го скъса или изцапа през нощта. Сетне се завтече към гората.

Венефика шеташе усмихната из къщата си на треперливата светлина на свещите, облечена само в любимите си украшения. Беше се отървала от тялото на девойката, изхвърляйки го в блатото, отстоящо на триста крачки от колибата. Не се сдържа, изприпка до леглото и бръкна отдолу, потапяйки пръста си в легена с кръвта. Жадно осмука показалеца и споменът за следобедната страст и аромата на момичешкото тяло я връхлетяха подобно горски пожар. Ммм, колко бе хубаво.

На вратата колебливо се почука. Вещицата се сепна, подуши въздуха и успокоено махна с ръка.

— Влизай, Беатус.

Монахът се вмъкна и затвори след себе си, чудейки се за пореден път как тя успява да познае, че е той. От своя страна Венефика отсъди, че е започнал да се промъква много по-тихо, браво на него. Преди се носеше из леса подобно на глиган, преследван от ловци с кучета.

Беатус по навик коленичи пред нея и посегна с език към слабините й. Вещицата разсеяно го избута.

— След малко, мили мой, имам работа. Върви на леглото и ме чакай.

Мъжът се подчини, свали препаската си и се изтегна на големия креват. Скръсти ръце зад главата си и се загледа в своята богиня, която стриваше нещо в хаванче. Попита:

— Как прекара днес?

— Нормално — безгрижно отвърна Венефика. — Цяла заран брах билки, после ги обработвах, работа из къщи, това-онова… А ти? Свърши ли всичко, за което те помолих?

— Да, дори и повече — засрамено призна Беатус. — Освен млякото, видях сметката и на всичкото вино.

Вещицата се обърна изненадана.

— Успя за един ден да развалиш и млякото, и виното на целия манастир?

Голият мъж започна да се върти в леглото.

— Не е нещо, с което да се гордея — изчерви се той. — Цял ден се крих из манастира, дори странях от послушника ми Хумилий, за да успея да свърша всичко, без да ме видят. И той ми дотегна с постоянните си задявки към мен. Надявам се да знаеш какво вършиш, направих го само и единствено заради теб…

— Моето малко мъжленце днес е свършило двойна работа — загука жената и изсипа стритото растение от хавана в една купа. Добави три капки жълтеникава течност от една стъкленица, напръстник кръв от девойчето и весело заразмазва всичко, превръщайки го в хомогенна смес. — За моето мъжле ще има награда значи.

Беатус потръпна, предвкусвайки удоволствието — членът му се размърда нетърпеливо. Венефика покри купата с капак и с бавни, котешки стъпки се приближи към леглото. Следейки полюшванията на таза, монахът за пореден път се удивляваше на прекрасното й тяло. Стройни, като изваяни крака със заоблени бедра, завършващи с перверзен черен триъгълник. Оттам започваше плосък корем, преминаващ в тежки, закръглени гърди с едри, кафяви зърна. Дълга шия и сладострастно лице със сочни устни и пленителни, черни очи. Жена, създадена за грях чрез грях.