Читать «Член 33» онлайн - страница 2

И от сегашната съдба Исаиев нищо не знаеше: ни какво е писано във вестника, ни какво ще го питат в съдилището. Вестникът го пишеха други и в съдилището щяха да отговарят други вместо него. От него се бяха искали само две леки неща: да подпише призовката — той дотолкова можеше — и да бъде готов да влезе в Черната джамия, срещу месечна заплата!

И той беше готов. Смущаваше го само тоя свят…

Обвинителният акт, както обикновено бива, дълъг, уморителен, преплетен с цитати от набедената статия, съпоставени с членове от закона за печата и обязателно безграмотно съставен, биде прочетен от члена-докладчик на съда сред общото внимание. Прокурорът и в обвинителната си реч поддържа и доказа, че вестник Български страж е наклеветил злоумишлено един държавен служител и искаше за отговорника максимума от наказанието, предвидено в член 28 на закона за печата: „Който лъжливо предпише другиму някое престъпление или друго опозорително действие, счита се за клеветник и се наказва със затвор от един месец до една година и с глоба до 1000 лева.“

Защитата не счете за нужно да говори дълго. Съдът беше сам констатирал кражбата на Дамянова и не можеше по никакъв начин да признае за клевета твърдението на вестника. По това съображение защитата и не беше направила отвод на съда, като съпричастен в подсъдното дело.

Но председателят й зададе трети път въпроса: може ли да представи неопровержими доказателства, с които да подкрепи набедата против разсилния?

— Господин председателю — каза защитникът, — за да ви отговоря, ще повторя молбата си, която имахме чест да ви направим и тук, и в писменото си обяснение по-рано: да се повика самият разсилен Дамянов, в качеството на свидетел и под клетва да се изпита — истина ли е или не е онова, което се съдържа в статийката ни. Това е нашето главно доказателство…

Шушукане из публиката. Мнозина се извръщат някъде към дъното на стаята. Какво има там?

Председателят пази леденото си изражение. Той не е доволен от тоя отговор.

Кратко съвещание с тих глас между него и членовете.

— Съдът не може да допусне подобно доказателство — обръща се председателят към защитника.

Неволно шушукане из публиката; мърдане някакво.

Председателят наляга звънеца.

— Тишина!

— Ако желаете друго доказателство още по-убедително и неопровержимо, то, господа съдии, аз го имам готово в самите вас…

Председателят се намръщи.

— Моля, моля…

Прокурорът поиска думата:

— Понеже господа защитниците се втеляват и публично показват, че не знаят най-елементарните неща, то аз ще им прочета 33-и член от закона за печата, който посочва единственото доказателство, което се изисква от отговорника и което е длъжен да представи, ако иска да не мине за клеветник. Ето как гласи член 33:

„Истинността на престъпното деяние се доказва само с присъда, влязла в законна сила, неопровержим документ.“

И прокурорът, след като хвърли горд и съкрушителен поглед на защитата, седна.

Председателят попита:

— Имате ли препис от поменатата в член 33 от закона за печата присъда, влязла в законна сила — против Дамянова, — потвърдяваща кражбата, която му приписвате?