Читать «Член 33» онлайн - страница 5

— И според мене, това дело стои много ясно и изричните предписания на закона за печата нямат нужда от никакво тълкувание. Жално е, че подсъдимият Исаиев не се е съобразил със законите, които са в сила у нас. Той е ударил на янлъш порта. Истина ли е, не е ли, че разсилният Дамянов е произвел кражбата, не знам; но Исаиев е прибързал много и преди да я разгласеше в колоните на Български страж, за да я чуе целия свят, трябваше най-изпърво да дадеше доношение на прокурора и ако той не пожелаеше да дава под съд Дамянова, то тогава той сам, Исаиев, да заведеше на своя сметка дело против същия (разумява се, за тая цел, според член 8 от допълнението на Временните съдебни правила, той трябва да се сдобие предварително с писменото съгласие на господина министра, който има право да дозволи или не притеглюването на съд чиновника му); след изпълването на тия формалности той трябва да чака после нужното време, докато съдбата мине всичките инстанции, и само когато се сдобиеше с присъда, влязла в законна сила — но само тогава, — поле му широко: можеше да пише колкото ще за кражбата, без да мине за клеветник.

— Вятър варен, сняг печен… — забеляза най-младият член.

— Не прекъсвай, Орловски!… — издума председателят.

— Член 33 е ясен в това отношение — продължи Никифорчев. — Истина, Исаиев така може да чака няколко години и да остарее по съдилища, докато тури в джоба си присъдата, за да може публично да осъди Дамянова, но това не значи нищо. Тука има един принцип: защитата честта на държавния служител. На тоя свещен и мъдър принцип и почива законът за печата; 33-ят му член е един сигурен и непроницаем щит, който пази главите ни от ударите на злоумишлениците и драсканията на празноскитащите се вестникари. Няма да бъда аз, който ще плюя на тоя благодетелен закон… Моето мнение е това, господин председателю, Исаиев е виноват в лъжливо и злоумишлено оклеветяване бившия разсилен на окръжния съд Дамянова.

Председателят се обърна към другия член, по-младия:

— Господин Орловски, вашето мнение!

Орловски, момък около двайсет и пет годишен, висок, тънкоснаг, с твърде мършаво, бледно и почти жълто лице, черни като въглен коси, бухнали на къдри, в живите движения и във физиономията на когото не личеше ни сянка от условната съдейска сериозност, разчеса нагоре с ръце бухналата си коса и заговори:

— Моето мнение. Аз съм партизанин на „щракането на идеите“. От свободното щракане на идеите изскача светлина. Това е аксиома, господа. Свободата на печата — кланям се пред нея. Явното проглашение на истината е най-желателното нещо. Аз искам да погледна на въпроса съвсем пряко; аз няма да заобиколя, както господин Никифорчев, самия факт, който е предизвикал всичката тая работа, нито ще покажа тая резерва в признаване действителността му. Да, кражбата е истинска, очевидна, очевадна. Това още счупено чекмедже говори за истинността й; Дамянов я призна и по-напред, и сега пред нас; уволнението му показва, че и ние сме признали престъплението му, тия същите повърнати от Дамяновата жена пари свидетелствуват; и ние, и хората, и господ вижда, че Български страж е казал цялата истина; и правосъдието, и логиката, и разумът ни заповядват да издадем оправдателна присъда за Исаиева, отговорника на Български страж, безбожно и безчестно, и възмутително ще бъде против съвестта си и съзнателно да осъдим тоя невинен човек да гние за права бога в тъмницата.