Читать «Честта на затворника» онлайн - страница 4

— Мммоля? — заекна Барлоу.

— Добре. — каза Минеф равнодушно сякаш го бяха попитали дали иска хотдог с повече горчица и кетчуп. — Ще си играем. Щом това е което искаш. — Минеф се ухили като дете което току що е убило врабче с новата си въздушна пушка. — Трябва ми още едно убийство. Пуф — посочи Барлоу с показалец. — и готово!

— Ззащо точчно мен? — очите на Барлоу се насълзиха. За миг му се стори, че ченгето от другата страна му се присмива.

— А, ти защо мислиш? Да те направя светец! — Минеф се захили сякаш бе чул невероятно смешен виц.

Барлоу почуства, че губи почва под краката си. Всеки момент щеше да припадне. Той с мъка натисна звънеца да му отворят.

— Мога да те убия когато си поискам. — каза Минеф. И стана.

Барлоу постоя още известно време върху коравия стол. Започна бавно да нормализира дишането си. Сякаш с Минеф си беше отишло и нещо друго, нещо което изсмукваше живота от хората и ги оставяше като празни кутии.

Когато стигна до колата си имаше чувството, че от последния път, когато се беше возил в нея са минали двадесет години.

Малко след като потегли, видеофонът иззвъня. Той го включи.

— Как мина? — беше Гуинет.

— Не питай. — отвърна й Матю.

— Зъл ли е?

— Бих се обзаложил за това. Стига печалбата да не е куршум в главата.

Гуинет се изсмя.

— Той е едно ужасно гадно копеле, Гуинет. По дяволите, как ми се иска да не се бях захванал с това. Господи…

— Мат, добре ли си? Изглеждаш така сякаш си видял дявола.

— По-лошо, Гуинет. Дявола видя мен. И иска да си играем.

— Не съм сигурна, че те разбирам напълно. Само искам да ти кажа, че ФБР са изпратили агенти по петите ти. Предчуствам, че след като измъкнат Минеф от затвора, ще те елиминират.

— Той иска да убие мен.

— Какво?

— Питър Минеф трябва да направи още едно убийство, за да го измъкнат от затвора. Официално той има деветдесет и девет. Явно правителството иска да си измие ръцете с мен.

— Защо? Искам да кажа защо точно с теб?

— От’де да знам? — изрева Матю и две сълзи се изтъркулиха по изпръхналите му бузи. — Искат да ме очистят.

— Успокой се Мат! Това не може да бъде вярно. Ако искаш, ела при мен да си поговорим. Сигурна съм, че ще измислим нещо.

Само през трупа ми. — помисли си Барлоу.

— Благодаря ти Гуинет, — каза той — но мисля да поспя.

— Добре. Както искаш.

Някакъв шум събуди Матю от лекия му сън. Беше все още тъмно — циферблата на стената показваше четири часа. Матю се огледа и за миг не знаеше къде се намира. Беше се излегнал във фотьойла както си беше с дрехите. До крака му бутилката Бърбън беше образувала малка локвичка, в която той не пропусна да стъпи. Шумът идваше от дневната.

— Има ли някой? — извика той по-скоро на себе си. — Ще извикам полиция.

Матю си проправи път до вратата на дневната и се заслуша. Шумът наистина идваше от там. Той плахо отвори вратата. Това, което видя бе, че видеофонът работеше. Слаби линии върху холомонитора се смесваха с тихото жужене от електрическия панел. Матю изключи видеофона.

Какво пък — помисли си той. — може да съм го забравил включен вчера. Достатъчно грижи си имах с… Името заседна в ума му както буца с косми в канализацията. Не можеше да мисли за друго без да се сети за Питър Минеф. Беше като вирус, който живееше в мозъка му. И го ядеше.