Читать «Честотата на Шуман» онлайн - страница 7

Пронизителен писък обаче пресече въздишката му.

Полицейски сирени. Четири патрулни коли набиха едновременно спирачки на паркинга. Светлините на покривите им бяха включени. Ято елегантно облечени служители на реда изскочиха от колите и се втурнаха по стъпалата към него. Уилсън не схвана веднага какво става, но инстинктивно се обърна към сградата и се понесе с тълпата. Нищо не разбираше. От инцидента с охранителя бяха минали само една-две минути - времето определено не беше достатъчно, за да се изсипе толкова много полиция.

Полицаите си проправиха път покрай него и заеха позиция при входа.

-      Влизането забранено! — извика един.

-      Всички да се дръпнат назад! - обади се друг.

Тълпата започна да отстъпва и Уилсън заслиза по стъпалата с множеството. Още две патрулни коли се появиха от двете страни на улицата. Целият трафик около сградата беше отклонен. Полицаи с пушки бяха заели позиции на ъглите. Операцията изглеждаше добре организирана.

Пред сградата спря кола без отличителни знаци и облечен в черна униформа полицай се завтече да отвори задната врата. След секунди от колата излезе гигантски мъж с червена коса. Беше толкова огромен, че полицаят пред него приличаше на джудже. Вниманието на цялата тълпа, в това число и на полицаите, беше насочено към него. Уилсън се възползва от внезапно отворилата се възможност да се измъкне и изтича през улицата към една тясна пряка. 

Командир Висблат се взираше сурово към покрива. Той бе най-старшият офицер от правоохранителните органи в града. Висок почти два метра, Висблат бе импозантна гледка в широкия си черен костюм. Беше на четирийсет и пет, с гъста вълниста рижава коса и леко изкривена захапка, която подчертаваше яката му челюст. Кожата му бе бледа, а около очите му смътно личаха тъмни кръгове от редовното недоспиване.

Внимателно огледа сградата. „Значи е станало тук“ - помисли си. Докато се оглеждаше, за момент зърна сянката на Уилсън върху една стена от другата страна на улицата. В следващия миг тя изчезна.

Внезапен глас го изтръгна от съсредоточаването му.

-      Насам, командир.

Висблат погледна надолу към човека до себе си.

Полицай Бенсън сочеше в обратната посока.

-      Входът е натам, сър.

-      Специалните части качиха ли се на покрива? - рязко попита Висблат.

-      Още не, командир. Пътуват насам. Ние пристигнахме първи. Изглежда, е имало някаква експлозия. Поисках да пратят и сапьорски екип.

На Висблат не му трябваха никакви сапьори, но това нямаше значение. Жертвата бе близо - усещаше го.

-      Никой да не напуска района, докато не съм го видял лично, ясно? - Той посочи заповеднически към отсрещната страна на улицата. - Проверете пресечката. Мисля, че видях нещо там.