Читать «Честотата на Шуман» онлайн - страница 254

-      Искам да ви благодаря за всичко, което направихте, господин Даулинг - каза Г. М. - Изпълнението на мисия Исая е изумително постижение. Всички сме ви много признателни.

-      Но все още имаме проблем - намеси се професор Оутър. Всички се обърнаха към него. - Как стои въпросът с Магнус Клайнберг?

Дейвин го разбра моментално.

-      Той е прав. Клайнберг е бил в миналото, а ние все още не сме го пратили през машината на времето.

-      Това наистина е проблем - замислено рече Андре.

-      Смятахме да го прехвърлим след три дни - каза Дейвин.

Г. М. тупна с ръка по масата.

-      Интересно ми е какво мислите, господин Даулинг. Как е най-добре да постъпим според вас?

Уилсън знаеше, че има само едно решение.

-      Клайнберг трябва да поеме ролята си на Висблат. Той трябва да се върне в миналото и да пристигне шест години преди мен. За да се получи, всичко случило се днес трябва да остане пълна тайна. В миналото Висблат не знаеше нищо за завръщането ми в бъдещето и трябва да се погрижите това да си остане така.

-      Всичко съществува едновременно - заяви Уилсън, повтаряйки думите на Бартън. - И ние сме задължени да изиграем нашата роля в миналото. Няма друг избор.

Г. М. незабавно прие решението.

-      Значи се разбрахме. Изпращаме Клайнберг в миналото. Всичко се държи в пълна тайна. Той заминава, без да има представа, че господин Даулинг се е върнал.

Всички в помещението мълчаха замислено.

-      Имам въпрос - обади се Уилсън, осъзнавайки, че това е може би последният му шанс да научи отговора. Погледна Дейвин. - За жената, която срещнах в миналото. Тя защо не ме нападна, когато погледна в очите ми?

Дейвин се замисли за момент.

-      Очите ѝ са били сини, предполагам. - Свали очилата си и старателно избърса стъклата им.

Уилсън мислено се загледа в лицето на Хелена, сякаш тя се намираше пред него.

-      Да, сини бяха.

Дейвин потърка брадичката си.

-      Това е много необичайно съвпадение, но единственото ми заключение е, че тя също е била Ген-ЕП. Само това би могло да анулира тракеноидната реакция. Просто не мога да се сетя за друго възможно обяснение.

Веднага щом го чу, Уилсън осъзна истината. С отпращането на Хелена само секунди преди прехвърлянето си той бе допуснал ужасна грешка. Тя е можела да пътува с него, а сега той никога нямаше да я види.

-      Това отговаря ли на въпроса ви? - попита Г. М.

Уилсън кимна.

- Да.

-      Невероятно съм впечатлен - заяви Г. М. - Всички сме впечатлени. Бартън избра подходящия човек за изпълнението на мисия Исая.

-      Бяхте идеалната комбинация - съгласи се Дейвин.

-      Много по-умен, отколкото предполагахме - добави Андре.

Колко странно“, помисли си Уилсън. Единствената му оставаща тайна беше омега-програмирането. От самото начало то бе нещо, което отчаяно се опитваше да скрие от всички.