Читать «Честотата на Шуман» онлайн - страница 250

По лицата на учените си личеше ясно, че е уцелил истината.

-      Това е абсурдно! - решително заяви Джаспър. - Дядо, настоявам да извикаме охраната. До гуша ми дойде от тези глупави теории за втори пътешественик във времето. Уилсън не разполага с абсолютно никакви доказателства. Виж ги двамата - те явно не знаят какво правят. Продължават да търсят в Дейта-Тран, за бога! Ние трябва да сме разпитващите! Господин Даулинг е онзи, който Нарушава правилата. Сериозно, дядо, трябваше да сме по-търпеливи. Да. Изобщо не трябваше да работим с естествен Ген-ЕП. С напълно непознат човек като него. Трябваше да създадем свой собствен кандидат...

И спря насред изречението.

Защото Карин съвсем леко го докосна по ръката и погледите им за момент се срещнаха. Беше много дискретно, но Уилсън беше виждал и преди този контакт и изражение. По абсолютно същия начин ръката ѝ се бе задържала върху Бартън онзи ден в командния център. Карин искаше Джаспър да млъкне, но защо?

Г. М. натисна интеркома на ревера си и каза:

-      Синтия, извикай охраната.

След секунди двама служители в сини униформи нахълтаха в заседателната зала. Явно бяха чакали отвън.

Джаспър посочи Уилсън.

-      Арестувайте този човек!

Охранителите пристъпиха напред с готови за употреба тазери и електронни белезници.

-      Пазете вратата - със спокоен глас ги спря Г. М. - Това е заповед.

Те незабавно се върнаха до вратата и застанаха мирно от двете ѝ страни.

Джаспър беше озадачен.

-      Какво правиш?

-      Млъкни. - Г. М. се обърна към Уилсън. - Моля, продължете, господин Даулинг.

-      Причината ромбът на инфлатора да бъде включен е, че Меркуриевият екип в момента се готви да прати Клайнберг в миналото - каза Уилсън. - Не разбирате ли? Все още не са прехвърлили втория пътешественик във времето.

-      Значи е все още тук? - попита Г. М.

-      Явно е тук, ако все още никой не е бил прехвърлян - потвърди Уилсън.

Г. М. изгледа изпитателно учените.

-      Наистина ли подготвяте втори пътешественик във времето?

Точно в този миг професор Оутър вдигна тържествуващо юмруци и извика:

-      Открих! - На лицето му бе изписано абсолютно облекчение - изчисленията на Дейта-Тран най-сетне бяха готови. - Открих, Уилсън! - повтори той.

Уилсън пое дълбоко дъх. Много добре осъзнаваше, че всичко зависи от този момент.

-      Защо Висблат е искал вторият портал да не бъде активиран? - попита той с надеждата, че ще получи така важния отговор.

-      Ако честотата на Шуман е извън равновесие - възбудено рече професорът, - пътуването във времето е възможно. Но ако бъде възстановена - той посочи екрана - и ако всичко е в хармония, тоест под осем цяло и една десета херца, пътуването във времето през портала Стоунхендж става невъзможно.

Професор Оутър се пльосна изтощен в стола си - беше работил непрекъснато над трийсет и шест часа, за да намери отговора. Събра малкото си останала енергия, подръпна Уилсън за ръкава и написа на екрана: