Читать «Честотата на Шуман» онлайн - страница 22

Над заседателната маса заблестя триизмерен холографски екран. Образът стигаше до тавана и скриваше растенията покрай отсрещната стена. Откъдето и да се гледаше, екранът сякаш беше обърнат към наблюдателя.

-      Трябва ми оторизацията ти - каза Карин, докато приближаваше Бартън с грациозността на котка и поставяше приемника на бюрото.

Бартън разтърка очи и въведе паролата. Картината в другия край на стаята се активира.

-      Оторизацията завършена - каза очарователен мъжки глас.

Карин погледна към вратата и отново се обърна към Бартън.

-      Добре ли си?

В гласа ѝ се долавяше искрена привързаност. Карин работеше за Бартън вече повече от шест години и още от самото начало му бе станала любовница. Връзката им беше колкото сексуална, толкова и интелектуална, но най-важното бе, че запълваше празнина в живота на Бартън, празнина, която не можеше да бъде запълнена по друг начин. За него Карин беше ежедневен спътник, довереник и приятел. Рискът за репутацията и за брака му несъмнено си струваше. Връзката устройваше идеално и Карин - всеки ден и през повечето нощи тя беше с човека, когото обичаше. От нейна гледна точка, бракът на Бартън просто позволяваше някой друг да ражда децата му — нещо, което тя самата определено не желаеше.

Бартън я погледна и каза:

-      Имаме голям проблем.

-      Какво искаха Тредуел?

- Да прекратят осемдесет и едно нула седем.

-      Майтапиш се.

-      Имаме само две седмици да приключим с всичко.

-      Няма начин да успеем - сериозно каза тя. Мечтата ѝ открай време беше да участва в програмата за пътуване във времето. И ако всичко минеше идеално, тя се надяваше, че ще е първият кандидат за прехвърляне. - Нима ще те спрат точно сега?

Бартън се загледа в нищото.

-      Г. М. може да прави каквото му скимне. Разтревожен е за риска.

-      И като те пришпорва, само прави нещата още по-рисковани.

-      Точно това му казах и аз. Но те гледат на проекта като на отворен към заплаха прозорец. Затворят ли го, проблемът е решен. - Той сви рамене. - Явно могат да преживеят две седмици, изложени на риск.

-      Доста късоглед подход. - Зелените очи на Карин се спряха върху някаква точка на стената. Последваха няколко секунди мълчание. - Джаспър ли е зад всичко това?

-      Не съм сигурен.

-      Бих могла да го накарам да размисли.

Коментарът изпълни въображението на Бартън с картини, за които предпочиташе да не мисли.

-      Не искам да се занимаваш директно с него. Вече съм ти го казвал - стой настрана.

-      Но просто е невъзможно да приключим всичко за две седмици!

Бартън мразеше думата „невъзможно“.

-      Нямаме избор, Карин. И няма да има никакво удължаване на срока. Г. М. беше повече от ясен по този въпрос.

-      Трябва ни повече време.

Бартън прецени предизвикателството.

-      Разполагаме с две седмици. И знаеш ли какво? Мисля, че можем да се справим.