Читать «Честотата на Шуман» онлайн - страница 14

3.

Хюстън, Тексас

Жилищен блок „Мемориал", етаж 16

25 ноември 2012

17:52

Мисия Исая - ден първи

Хелена отвори очи, огледа просторната спалня, после се обърна към часовника на нощното шкафче. Беше спала повече от девет часа. Девет часа. Случваше ѝ се за първи път от месец, при това без приспивателни. Хулия беше заспала на стола до нея. Хелена внимателно стъпи на пода, поспря, за да престане да ѝ се вие свят, след което влезе в дрешника и си избра дрехи: избелели джинси и черно поло. После отново седна на леглото, за да се обуе.

Хулия се размърда. Гласът ѝ бе сънен.

-      Будна ли си?

-      Не мога да повярвам, че съм спала толкова много - отвърна Хелена.

- Добри хапчета, si?

Думите ѝ предизвикаха усмивката на Хелена - нещо, което рядко се случваше напоследък.

-      Si, Хулия. Добри хапчета.

Хулия надигна едрото си тяло от стола и се опита да приглади гънките на черната си рокля.

-      Баща ти се обажда. Казвам му, че спиш. - Тръгна към вратата. - Ела, прави вечеря.

Натисна копчето и завесите се дръпнаха. Слънцето беше увиснало ниско над хоризонта.

-      Трябва да свърша нещо важно - отвърна Хелена.

Хулия спря и я погледна недоволно.

-      Не искам излиза. No!

Хелена прибра немирния кичур зад дясното си ухо.

-      Просто отивам да се разходя... да ми се избистри главата. - Грабна черното си кожено яке от гардероба и го наметна. - Няма да се бавя.

Хулия ѝ се закани с пръст.

-      Не, не, не. Приготвя вечеря заедно. - И посочи към кухнята.

Хелена отключи стенния шкаф. Лъхна я миризма на оръжейна смазка. Чекмеджетата бяха специално проектирани - в тях имаше над двайсет пистолета от различни марки и модели. Всеки беше поставен с дръжката нагоре, с необходимите муниции и комплекти за почистване в шкафчето отдолу. Хелена си избра черен „Колт“, един от двата еднакви. Пъха пълнител в облицованата с гума дръжка и той щракна решително.

Хулия вече се отчайваше.

-      Няма да те пусна...

-      Само за половин час. Ако искаш, можеш да започнеш да приготвяш вечерята. - Хелена взе ключовете за колата от масичката.

Хулия се опита да ѝ препречи пътя.

-      Оставаш тук! Обеща ми!

Хелена насочи пистолета към пода и погледна през мерника.

-      Никога не съм обещавала, че ще остана завинаги в леглото. - Прибра оръжието в джоба на якето. - Всичко ще бъде наред, Хулия.

-      Ами ако сънува отново? Може би докато кара колата?

Хелена леко я избута настрани.

-      Няма да се бавя. Обещавам.

Хулия остана сама в спалнята.

-      Аз съм стара жена! — извика тя. - Si! Ще ми докараш инфаркт!

Отговор не последва.

Хулия вдигна телефона и набра номер.

-      Господин Каприарти, моля. Si, Хулия е. Трябва спешно говори с него. Si, спешно. Във връзка с Хелена.

 * * *

Хелена завъртя ключа и мерцедесът оживя с познатия гърлен рев. Тя загледа как червената стрелка, показваща оборотите, подскача нагоре с натискането на газта. Както винаги, пъхна цевта на пистолета под лявото си бедро. Така лесно можеше да извади оръжието и освен това чувстваше допира му до тялото си.