Читать «Черно небе» онлайн - страница 2

Тръбопроводи и кабели здраво са фиксирани към шасито, не кой знае колко спретнато. Приличат на черва или полепнали по гевгир спагети. Външните плоскости на ребрата на места като че ли са им поникнали бодли — телескопи, лазерни далекомери, радарни чинии… вече стана дума, че биха могли да се монтират и по-обмислено. Гърчи се от температурни разлики откачен обезопасителен лаг. Люлее се, пак по същата причина, сноп резервни армирани маркучи. Осемте върха на куба са снабдени с катапулти за харпунни котви. Тези, които заобикалят КМ, дори имат сгъваеми конзолни крака-стабилизатори.

Орбитърът е пригоден да КАЦА?…

По върховете на шестте мачти премигват габаритни светлини. Те изпълняват още една роля — да предупреждават за работещи емитери на силово поле. Естествено, полето НЕ СЕ ВИЖДА във вакуум, въпреки мнението на продуцентите на игрални филми, които се оправдават, че зрелището на трепкащи около всеки космически кораб призрачни сапунени мехури допадало на кинозрителите. В този случай обаче силовото поле се забелязва, но само защото един малък горивен холдер е празен и от отворения му помпен кран се изнизва тънка ленива мъгла, чиито миниатюрни кристалчета замръзнал флуид навлизат в зоната на максималния интензитет на полето. Нищо че не се движат с голяма скорост — дезинтегриращата реакция на СП с веществото не закъснява. Ето заради това силовата защита е неприложима в атмосфера, освен в МНОГО разредена. В плътна среда силовите полета наистина биха били видими — точно под формата на любимите трепкащи сапунени мехури, стига някой да е достатъчно луд, за да хаби енергия. Пък и само идиот би извел апарата си, очевидно неприспособен за навлизане в атмосферата, на толкова ниска планетна орбита.

СП работи, да, но въпреки този факт херметичните модули са навлечени с кожуси от армиран противомикрометеоритен пенопласт. Очевидна презастраховка.

СИЛОВОТО поле обаче е проницаемо за лъчения, затова орбитърът разполага и с ЕМП, простряло се на няколко километра околовръст, за да отклонява потоците заредени частици на слънчевия вятър и космическите лъчи. Е, електромагнитните щитове НАИСТИНА трепкат при интензивни слънчеви изригвания — стига да ги наблюдаваш през специален визьор, разбира се… да не искате миниатюрни северни сияния, я! Гама и рентгеновите лъчи се поемат от бронята на модулите, но в главината на ротора личи и тежко противорадиационно убежище за по-силни слънчеви бури. Проницаемостта на полетата позволява употребата на сондажни лазери докато емитерите са включени. Така е, понеже космическият… космическото… нека бъде СЪОРЪЖЕНИЕ, та космическото съоръжение разполага с минни бластери и далекобойни лъчемети. Валчестите работни модули всъщност представляват минно-добивно оборудване. Други улики, твърдо монтирани тук и там, категорично издават предназначението на орбитъра.