Читать «Черният кинжал» онлайн - страница 379

Тя отново го докопа, ноктите й потънаха в тялото му, първите синкави пламъчета пробягаха по ръката му. Противна миризма на пърлено го удари в носа…

На прага на смъртта той отново повика духа на дядо си, отчаяно помоли за частица от неговата сила, за последните останки от отдавна изстиналата му „макура но хирума“…

Евън отлетя от него, отстъпи крачка назад, препъна се и почти се строполи върху черния куб на Оракула. Стана, на лицето й се появи тържествуваща усмивка. Несъмнено беше усетила, че съпротивителните сили на Улф се стопяват. Концентрира се за последната атака и решително тръгна напред.

Изведнъж изражението на лицето й се промени. Рязко се спря, очите й се насочиха надолу. Около глезените й се бяха омотали разноцветни кабели, кракът й неволно понечи да се отърси от тях. Блесна ослепителна искра, тялото й буквално литна във въздуха. Електрическият удар се стовари отгоре й със силата на божествена светкавица. Очите й изскочиха от орбитите си, косата й се разстла във въздуха като гривата на митична Медуза. Тялото й се разтърси от мощната галванична реакция, устата й се раззина в беззвучен вик. После всичко свърши.

Обгорените останки се сгромолясаха върху дъските, помещението се изпълни с остро съскане, което бързо затихна.

Улф се изправи на крака и бавно пристъпи към Оракула. Стори му се, че върху мястото, на което би трябвало да бъде лицето, имаше меко сияние. Дали това беше израз на задоволство? Не, изключено! Оракула е мъртъв, той сам се беше погрижил да прекрати налудничавата му агония…

Но все пак…

Притисна длан до разкъсаната си шии и усети как кървенето бързо започва да спира. Премести поглед върху кабелите, които продължаваха да стискат в примката си овъглените глезени на Евън. Как се бяха озовали там? Кой беше направил възлите? Наведе се да ги разгледа по-добре.

— Здравей, Улф-сан — прошепна Оракула.

Улф рязко вдигна глава към матирания екран. Дали видя някакъв израз, или само така му се стори? Дали не дочу въздишка на облекчение?

Време е за сън…

Разноцветните лампички, пръснати по сложната апаратура, примигнаха и бавно угаснаха.

Раздялата

Снегът, който двамата с теб наблюдавахме… Падна ли отново тази зима?

Матцуо Башо

Вашингтон

Всички звуци в болничната стая на частната клиника се създаваха от машини. Същото се отнасяше и за движението. Сложни уреди и апаратура с фантастичен външен вид образуваха тесен кръг около самотното човешко същество, което живееше, или, в зависимост от гледната точка на наблюдателя, просто съществуваше…

Лекарите, наблюдаващи неговото развитие (ако това е правилната дума) посредством батарея от различни монитори, бяха единодушни по въпроса, че съществото е живо. Но други хора го бяха отписали, вероятно защото им липсваше специфичното медицинско образование. Дори сестрите, преминали специален курс по милосърдие, не го третираха като жив човек, а по-скоро като някаква лабораторна субстанция.