Читать «Черният кинжал» онлайн - страница 367

Нямаше кръв!

Черният скалпел потъна по-дълбоко в мозъка му.

Няма кръв! Нима е възможно това?

Не затваряй очи!

Изведнъж всичко му стана ясно: Отново насочи поглед към мястото, където би трябвало да виси Шика. Болката в очите му беше пареща и почти непоносима, но той тръсна глава и се концентрира върху това, което вижда…

И Шика изчезна!

Разбира се, че ще изчезне. Преди всичко, защото никога не е била там… Достопочтената майка го беше вкарала в капана на изкуствено създадени видения. Видения, резултат от изключително силното действие на обогатената й „макура но хирума“…

Улф беше прикован към стената от шока, предизвикан от това видение… Шок, който даде на Достопочтената майка онези няколко стотни от секундата, необходими й за установяване на пълен контрол над психиката му. Какво чудовище, Господи!

Приготви се за действие, но черно-червените митични чудовища върху кимоното й изведнъж оживяха. Дракони и огромни змии засъскаха към него, бълвайки огън, отрова, разяждаща киселина… А после от мрака зад тях изведнъж изплува една позната фигура и Улф се парализира от ужас.

Това беше баща му!

Питър Матсън изглеждаше в чудесна форма — загорял и здрав. Значката на Тексаските рейнджъри беше на мястото си върху джоба на избелялата риза, на главата му се поклащаше огромната широкопола шапка — неизбежна част от облеклото му. Усмихна се на сина си, свали шапката и изтупа прахта от ботушите си. После в ръката му светкавично се появи огромен колт, от дулото му излетя алено пламъче. Куршумът улучи първото от митичните влечуги, увиващи се около неподвижната фигура на Улф, същата съдба последва и останалите…

Прибра револвера в кобура си, прекрачи гротескните фигури на мъртвите гадини и протегна мазолеста длан.

— Радвам се да те видя отново, синко — рече. — Виждам, че се гордееш с мен.

Улф механично стисна протегнатата ръка на баща си. Но тялото му бе пронизано от разкъсваща болка, зъбите му изтракаха. Опита се да дръпне ръката си, после очите му се облещиха от ужас. Кожата на баща му се напука и започна да се рони, под нея мърдаха хиляди бели червеи, потънали дълбоко в разкапващата се плът… После и червеите изчезнаха. Остана един гол скелет, черепът подигравателно се хилеше насреща му. Блестящите челюсти се отвориха широко, после звучно хлопнаха.

Улф рязко дръпна ръката си, образът на баща му бързо започна да се разпада. Труповете на гротескните влечуги изчезнаха. Остана единствено Достопочтената майка, черният кинжал в ръката й беше готов за действие.

Озовал се на колене, той откри, че не може да си поеме дъх. Главата го болеше ужасно, но въпреки това си даде сметка, че жената насреща му вече започва да изчерпва безспорно богатия си арсенал. Всичките й оръжия бяха подчинени на една-единствена цел: постигане на пълен шок. Очевидно това беше методът, чрез който парализираше жертвите си, преди да изсмуче живота от тях.