Читать «Черният кинжал» онлайн - страница 17
Эрик ван Ластбадер
В далечината се появи вой на сирени и Улф безпогрешно определи посоката на движението им. Идваха насам.
— Какво стана после? — тихо попита той.
— После нещо профуча покрай мен…
— Искаш да кажеш някой…
— Сигурно — въздъхна безпомощно Боби. — Честно казано, не зная, лейтенанте… Беше нещо тъмно и огромно…
— Искаш да кажеш тежко, така ли?
— Не — поклати глава Боби. — Огромно и дебело, по-скоро гъсто… Като сироп… Сякаш улицата изведнъж стана по-тъмна…
В корема на Улф се сви ледено змийче. Напрегна душевните си сили в търсене на някакво ново присъствие, вероятно доста по-силно от това на Аркильо, но не откри нищо. Змийчето се размърда, хладните пръстени започнаха да притискат вътрешностите му…
Боби си пое въздух и продължи:
— После тъмнината се разсея… Аз се обърнах и видях
Улф си спомни, че беше видял колата от покрива.
— Можеш ли да опишеш този човек, Боби? — попита той. — Не бързай, помисли си…
— Вече мислих, лейтенанте — въздъхна Боби. — Честно казано няма да мога… Не съм сигурен дори дали беше мъж или жена… Все пак успях да зърна част: от номера на колата.
— Справил си се страхотно — похвали го Улф. Направи го с пресилено оживление, колкото за успокоение на колегата си, толкова и от необходимостта да върши нещо. — Сега се свържи с управлението, продиктувай цифрите и дай подробно описание на колата. След час искам да имам пълна информация.
После се отпусна на колене пред трупа на Джуниър Руиз. Много по-късно щеше да си спомни, че лицето на Боби, който кимна с глава и тръгна да посреща патрулните коли, беше толкова бледо и разкривено от ужас, колкото лицето на нещастното момиче, обезглавено от Аркильо. Високата му фигура ясно се очертаваше на светлината на фаровете и въртящите се сини лампи, които рязко прогониха мрака от мръсната задна уличка. Разнесоха се викове, Улф стана и започна да дава заповеди. Районът беше отцепен, няколко униформени влязоха в сградата, разделяйки се на две групички. Едните щяха да фиксират сцената на местопрестъплението, а другите — да търсят евентуални свидетели. Такива може би наистина имаше, но в основната си част това бяха пияници и наркомани, които едва ли проявяваха интерес към околните… Те също бяха живи същества, но животът им нямаше нищо общо с този на нормалните хора. Защото беше пропит от животински страх и единствената мисъл, въртяща се в съзнанието им като упорит зъбобол, беше как да не бъдат превърнати в мишени…
Взел в ръце главата на безжизнения Руиз, Улф внимателно я поддържаше, изправена. Сякаш искаше да покаже на медицинския екип, насочил се тичешком към него, че дори и в смъртта неговите хора трябва да бъдат закриляни от жестоките закони на улицата…
Щабът на „Прилепите“ се намираш в изоставено кино, разположено в сърцето на Китайския квартал. Преди да бъде превърнато в развалини от жестоката война, избухнала между две банди млади китайци, то беше предлагало безкрайна поредица от долнопробни расистки сериали в стил „кунгфу“, в които лошите неизменно бяха японци.