Читать «Червения вълк» онлайн - страница 8

Тя не признава ограничения в работата, казва си мъжът. Винаги съм го знаел. Няма никакъв инстинкт за самосъхранение. Навира се във всякакви ситуации, неща, каквито на нормален човек през ум няма да минат, понеже нещо й липсва. Изгубила е нещо много отдавна, било е изтръгнато из корен, а белегът избледнява с времето, станала е беззащитна пред света и пред самата себе си. Остава й само чувството за справедливост, истината като някакъв пътеводен фар е едно изпълнено от мрак съзнание. Тя не е в състояние да се занимава с нищо друго.

Може да стане голяма беля.

Еуфорията, обзела редакцията около коледните тиражи, секва като прорязана, когато става ясно, че Бенгтзон е взела интервю от убиеца, докато му е била заложница. Текстът е в компютъра на убития олимпийски делегат. Шюман го прочита и вижда, че това е сензация на квадрат. Бедата обаче е в това, че Аника, чумата да я тръшне дано, не дава да се публикува.

— Точно това иска мръсното копеле — заявява тя. — И понеже авторските права са си мои, казвам твърдо не.

И става нейната. Ако публикуват интервюто против съгласието й, ще ги съди. Дава им дума. Но дори при шанс да загуби делото, той няма да позволи да се стигне до такова — така или иначе, историята донася на вестника достатъчно дивиденти.

Никак не е глупава, мисли си сега Шюман, но може да е позагубила малко хъса си.

Изправя се и отново отива при графиките.

Е, в бъдеще ще има и други съкращения.

3

Залезът плисва огнен блясък в салона на самолета, макар да е само два следобед. Аника търси с поглед пролука между приличащите на разбити белтъци облаци отдолу, но не открива такава. Дебелакът до нея я ръгва в ребрата, докато с въздишка разгръща широко брой на Норландски новини.

Тя отпуска клепачи, изключва се от заобикалящата я среда. Изолира се от съскането на климатичната инсталация на самолета, от болката в ребрата и съобщенията на капитана за температурите отвън и времето в Люлео. Оставя се да я носят с хиляда километра в час, съсредоточила внимание върху натиска на дрехите върху тялото й. Чувства се замаяна, немощна. Силните шумове започват да я стряскат по непознат досега начин. Откритите пространства са станали непоносимо огромни, а тесните я задушават. Усещането за дистанция е изкривено и вече й е трудно да я определя. Винаги ходи покрита със синини, защото се блъска в предмети, мебели и стени, коли и бордюри. Понякога й се струва, че въздухът наоколо изчезва. Другите са го изконсумирали, за да не остане нищичко за нея.

Но тя знае: няма страшно. Трябва само да изчака, докато отмине и шумовете се завърнат, а цветовете станат отново нормални. Не е опасно. Не беше.

Потиска тези мисли, оставя се на течението, усеща как брадичката й се отпуска, и ето, изведнъж се появяват ангелите.

Коси като дъждовни струи, пеят те, същества от светлина и летен бриз, безопасност и черешови дървета…

Страхът я кара да се изправи като свещ в седалката. Удря се в сгъваемата масичка и разплисква портокаловия сок по стената на салона. Стремителният бяг на сърцето нахлува в главата, прогонва всички други звуци. Дебелакът й говори нещо, но тя не може да разбере какво.