Читать «Червения вълк» онлайн - страница 2
Лиза Марклунд
Обстановката в стаята подсказва, че някой доста се е постарал. Изтънчени подови настилки и копия на скъпа мебел се опитват да създадат усещане за лукс и традиция, но той съзира под всичко това мърляви прозорци и паянтови стени.
Присяда на леглото, загледан в падащия здрач отвън. Или може би е все още призори?
Прехвалената от уебстраницата морска гледка се изчерпва до сивкава водна повърхност, няколко дървени сгради в района на пристанището, неонова реклама и огромен покрив, покрит с черна изолация.
Унася го дрямка и той разтърсва глава, за да проясни мисълта си, усеща миризмата, която се излъчва от тялото му. Изправя се и отваря сака, после приближава масата, за да подреди лекарствата, като започва с обезболяващите. Сетне се изтяга в леглото, докато гаденето постепенно изчезва.
Така. Най-сетне е тук.
Смъртта е тук.
Вторник, 10 ноември
1
Аника Бенгтзон спира пред прага на редакционната зала, примигвайки срещу острата бяла светлина от неоновите лампи. Блъсва я звукова вълна: тракат принтери, свистят скенери, нокти почукват по клавиатурите; хора захранват машините с текстове, образи, писма и команди, загубили надежда, че работата някога ще свърши.
Няколко пъти поема дълбоко въздух и хлътва в помещението. Неспирната дейност по новините тъне в съсредоточено мълчание. Шефът Спике чете нещо с кръстосани връз бюрото крака. Временно завеждащият новините се взира в дисплея на компютъра със зачервени, бдителни очи. Ройтерс, френската АФП, Асошиейтед Прес, ТТА и TTB; нескончаем поток от местни и международни, спортни и финансови новини и телеграми от цял свят. Все още не се чуват екзалтирани викове — никакъв шумен ентусиазъм или изблици на разочарование по повод сполучливи или не чак дотам материали, никакви разгорещени спорове в защита на даден аргумент за сметка на друг.
Без да ги поглежда, тя се промъква покрай тях, но и те не я забелязват.
Внезапно някакъв звук, някакво предизвикателство, разцепва електронното жужене.
— Значи, пак изчезваш?
Тя трепва, прави неволна стъпка встрани и вдига поглед към Спике само за да бъде заслепена от настолната му лампа.
— Чувам, че летиш за Люлео следобед.
Аника удря бедро в бюрото на сутрешния редактор в бързината да стигне до своето. Спира, затваря за миг клепачи и усеща как чантата и се свлича към лакътя, докато се извръща.
— Възможно е. Защо?
Но редакторът вече е изчезнал, оставяйки я да се пържи под втренчените погледи на останалите и жуженето в нюзрума. Облизва нервно устни и провесва чантата през рамото си, усетила как техният скептицизъм лепне по найлона на ватираното и яке.
Понася се плавно към убежището си. Стъклата на нейния аквариум, миниатюрната и персонална кабинка, вече са близо. Изпълнена с чувство на облекчение, тя плъзва вратата встрани и потъва вътре. Оставя я да се затвори зад гърба и, обляга глава върху хладната стъклена повърхност. Добре поне, че и оставиха собствен кабинет. Наясно е, че думи като устойчивост и сигурност добиват все по-голямо значение както лично за нея, така и за обществото като цяло. Докато хаосът напира и характерът на войната се мени, става по-важно от всякога да обърнеш поглед назад и се поучиш от историята.
