Читать «Цялата истина около шимпанзето Топси» онлайн - страница 6

Бедата започна още на другия ден. Най-напред децата, а после и младежите, че и възрастните, започнаха при среща на улицата вместо поздрав да се чешат ту под едната мишница, ту под другата, да се друсат ту на единия си крак, ту на другия и да се зъбят: кхъ, кхъ. По-младите и по-пъргавите успяваха дори да се премятат презглава. Находчиви търговци и индустриалци веднага произведоха плат, досущ като рунтавата кожа на госта. Жените, естествено, го разграбиха веднага и само след няколко дена повечето от тях вече приличаха на шимпанзето Топси. Да, цялата планета се чешеше, зъбеше, подскачаше, пощеше по главите и премяташе, подражавайки на госта от далечната й синя сестра. А пък дълбокомислените заключения на учените още повече засилваха тази мода.

Ако се съди по организма и поведението на нейния представител, заявяваха те, цивилизацията на Синята планета живее много природосъобразно; жителите й са простодушни и откровени, не познават лъжата и лицемерието, правят това, което им се харесва и от което имат нужда, без да се стесняват един от друг; те са още миролюбиви — не ядат месо, — пъргави са, сръчни и любознателни, но не е ясно: как се трудят, как точно овладяват знанията си и как ги предават един другиму. За да изучим това, би трябвало да имаме за наблюдение поне още един представител на тая цивилизация…

Планетарният съвет обаче се питаше вече дали и този не им е много. Защото младежите, окуражени от подобни заключения, заявиха, че също искат да живеят природосъобразно и да не се подчиняват на разни лицемерни правила за поведение. Те престанаха да ходят на училище и на работа, не само се разхождаха по масите и си нахлупваха паниците ка главите, след като се нахранеха, но дори се забавляваха да ги хвърлят срещу стените и по пода. Мнозина тръгнаха съвсем голи — та нали и гостът им фактически беше гол! А Топси съвсем се разбесня, окуражен от подражанието им. Той се катереше по главите на домакините си, бъркаше им в ушите, чупеше и късаше, каквото попаднеше в дългите му космати и силни ръце. Докзто положението стана критично. Тълпата на улицата също започна да чупи каквото й се изпречеше пред очите и да крещи: „Кхъ, кхъ, кхъ“ и „Долу планетарният съвет!“ Така веселата мода се преля в ония трагични събития, които влязоха в историята под името „Синята революция“, защото девизът на бунтовниците беше: „Да живеем както живеят на Синята планета“. В резултат на това планетарният съвет, след като с цената на много жертви овладя положението, реши да бъдат прекратени за срок от сто години всякакви търсения на чужди цивилизации, тъй като тяхната собствена цивилизация съвсем очевидно не била дорасла още нито да ги разбира, нито да поддържа с тях полезни връзки.