Читать «Цялата истина около шимпанзето Топси» онлайн - страница 4

След като се нахрани, гостът от Синята планета окончателно се сприятели с робота-стоножка. Опипа го, помилва го, учените пуснаха роботчето да потича с многото си крака из лабораторията, а гостът заподскача подире му и весело завика: „кхъ, кхъ, кхъ…“.

Това беше първият звук, който издаде гостът, но какво искаше да каже с него? Електронните преводачески апарати, образно казано, безуспешно си блъскаха главите да разкрият съдържанието на тия къси думички. А гостът като че ли само тях знаеше или пък нарочно повтаряше само тях — най-простите, но най-важните навярно, за да могат учените от звездолета да почнат да разбират езика на Синята планета. Да, истинският контакт между две цивилизации в Космоса, изглежда, бе много по-труден за осъществяване, отколкото бяха си представяли учените от „Р-109“! Затова те решиха да изведат госта от херметическата лаборатория, да му покажат себе си и звездолета — може би той щеше по-бързо да научи техния език.

За тая цел се налагаше най-напред да го ваксинират против разните болести, които той можеше да прихване, да приучат организма му към чуждия, опасен за него микробен и вирусен свят. Това трая още няколко седмици, през които представителят на Синята планета все боледуваше. Беше много тъжно да се гледа как лежи унило на пода, как мъчително върти главата си, как се оглежда напразно за помощ, как тъжно вика: кхъ, кхъ, кхъ. Докато един ден се вдигна, оздравя. Организмът му най-после бе свикнал с микробите и вирусите на чуждата цивилизация, кашата отново започна да му се услажда и той отново започна да си играе с роботчето-механик. И тогава настъпи историческият час. Капитанът на звездолета реши да му се покаже по същия смел и достоен начин, с който си послужи представителят на Синята планета. Той влезе в бронираната лаборатория, съблече се гол, разпери ръце, за да се види, че не държи никакво оръжие, и каза:

— Кхъ, кхъ, кхъ!

Ако имаше миша дупка, представителят на Синята планета щеше да се завре от страх в нея, но в херметическата лаборатория нямаше миша дупка. Затова той успя само да се свие в най-отдалечения край на лабораторията. Тръскаше главата си и предните си крайници, зъбеше се, ръмжеше, докато постепенно се убеди, че голият капитан на звездолета нямаше враждебни намерения. През това време филмовите камери ручеха като бесни, запечатвайки за поколенията първата за тази галактика среща между две велики цивилизации.