Читать «Цитадела» онлайн - страница 339

И сега започва истинският танц, понеже търговецът познава хората. Ако отгатне, че здраво те е уловил на въдицата, той въобще няма да отпусне кордата. Но ти му казваш, че гривната е прекалено скъпа, и се сбогуваш. Тогава той те повиква отново. Той е твой приятел. Заради красотата на жена ти той ще се съгласи на жертва. Толкова силно би се натъжил от раздялата със съкровището си, и то в ръцете на някоя грозотия. Тъй че ти се връщаш, обаче с бавна походка. Придаваш си незаинтересован вид, сякаш безцелно се разхождаш. Мръщиш се. Претегляш гривната. Нямат голяма стойност, ако не са тежки. Пък и среброто въобще не блести. Затова се колебаеш между някакъв дребен накит и красивия пъстър плат, който си забелязал в другия дюкян. Но също така не трябва да се правиш на прекалено горд, понеже ако той се отчае, че нищо няма да ти продаде, ще те остави да се отдалечиш. И ти ще се изчервиш от неудобното положение, в което ще изпаднеш, търсейки повод да се върнеш при него.

И несъмнено оня, който не би могъл да знае нищо за хората, би наблюдавал как се танцува танцът на скъперничеството, а всъщност това е танц на любовта и чувайки да се говори за магаре и зеленчуци или да се философствува за златото и среброто, количеството или фината изработка и да се бави по такъв начин завръщането ти чрез дълги и далечни ходове, би помислил, че ти си твърде далеч от твоя дом, когато ти го обитаваш истински в същия този миг. Тъй като няма отсъствие извън дома или любовта, когато изпълняваш стъпките на церемониала на любовта или на дома. Твоето отсъствие изобщо не те разделя, а те свързва, не те отделя, а те слива. И можеш ли да ми кажеш къде се крие границата, отвъд която отсъствието е скъсване? Ако церемониалът е добре обвързан, ако ти съзерцаваш бога, в който вие се сливате, ако този бог е достатъчно изгарящ, кой ще те раздели с дома или с приятеля? Познавах синове, които ми казваха: „Баща ми почина, без да успее да завърши градежа на лявото крило на къщата. Аз я градя. Не успя да посади своите дървета. Аз ги садя. Баща ми почина, като ми повери грижата да продължа делото му. Аз го продължавам. Или да остана верен на неговия цар. Аз съм верен.“ И въобще не почувствувах в тези къщи, че бащата е починал.

Ако ти търсиш извън себе си или извън твоя приятел общия корен, ако за вас двамата съществува, разчитан през разпокъсаността на материалите, някакъв божествен възел, който свързва нещата, никакво разстояние, никакво време не може да ви раздели, понеже тези богове, в които се създава вашето единение, нехаят за стените и моретата.