Читать «Цитадела» онлайн - страница 337

Лъжат онези, които оплакват ден и нощ своя покойник. Защо биха го оплаквали денонощно, щом не са го обичали денонощно? Познавали са часове на разправии, на пресищане, или на развлечения извън любовта. И, разбира се, покойникът е с по-трайно присъствие от живия, щом го съзерцаваш извън споровете, станал едно. Но ти си неверен дори на своите мъртви.

Нищо не проумели, те всичките лъжат, защото отричат часовете си на пресъхване. И те карат да се съмняваш в себе си, понеже, чувайки ги да подчертават пламенното си усърдие, ти вярваш в постоянството им и на свой ред, изчервявайки се от сухотата си, изменяш гласа и лицето си, когато си в траур, ако те гледат.

Но аз познавам единствено отегчението, което може да бъде постоянно у теб. То идва от несъвършенството на духа ти, който не умее да отгатне никакво лице през материалите. Така е и с този, който разглежда материала на шахматната игра, без да открие, че в него се вписва един проблем. Ала ако ти е дадена от време на време, като награда за верността в пашкула, секундата на озарение на часовоя или на поета, или на вярващия, или на любимия, или на пътешественика, не се оплаквай, че не съзерцаваш постоянно лицето, което я пренася. Тъй като има тъй изгарящи лица, които унищожават оня, който ги съзерцава. Празникът съвсем не е за всеки ден.

Следователно ти грешиш, когато осъждаш хората в рутинните им действия, подобно на кривогледия пророк, който ден и нощ таеше свещен гняв. Понеже твърде добре зная, че в делника церемониалът се изражда в отегчение и рутина. Понеже твърде добре зная, че в делника практикуването на добродетелта се изражда в отстъпки пред жандармите. Понеже твърде добре зная, че в делника висшите норми на справедливостта се израждат в параван за мръсни игри. Но какво значение има за мен това? Зная също, че на човека му се случва да спи. Ще се оплаквам ли тогава от инертността му? Зная също, че дървото съвсем не е цвят, а условие за цвят.

CCXIX

Пожелах да създам у теб любовта към брата. И едновременно с това създадох тъгата от раздялата с брата. Пожелах да създам у теб любовта към съпругата. И създадох в теб тъгата от раздялата със съпругата. Пожелах да създам у теб любовта към приятеля. И едновременно с това създадох у теб тъгата от раздялата с приятеля, така както тоя, който гради чешми, гради тяхното отсъствие.

Но открил, че раздялата те измъчва повече, отколкото всяка друга болка, поисках да те изцеря и да ти дам знание за присъствието. Тъй като отсъстващата чешма е още по-сладостна за човек, който умира от жажда, отколкото един свят без чешми. И дори да си в далечно изгнание завинаги, ти плачеш, когато къщата ти гори.

Аз познавам присъствия, щедри като дървета, които разстилат надалеч своите клони, за да хвърлят сянка. Аз съм този, който обитава, и ще ти покажа твоя дом.

Спомни си за вкуса на любовта, когато целуваш съпругата си, понеже зората е възвърнала цвета на плодовете, които ти нареждаш в леко полюшваща се пирамида на магарето си, тъй като се отправяш на път, за да ги продадеш на пазара. Жена ти се усмихва. Тя остава там, на прага, готова, както и ти, за работата си, понеже тя ще измете къщата, ще лъсне съдовете и ще се заеме с готвенето на храната ти, мислейки за теб заради онова угощение, което приготвя бавно и скришом, като си казва: „Дано не се върне прекалено рано, защото ще ми развали удоволствието, ако ме изненада…“ И тъй нищо не я разделя от теб, макар че наглед ти тръгваш надалече и тя желае да се забавиш. И с тебе е така, понеже твоето пътуване служи на къщата, а ти трябва да поправиш овехтяването й и да подхраниш веселието й. И си предвидил с част от спечеленото да купиш килим от дълговлакнеста вълна и сребърно колие за съпругата си. Ето защо пееш по пътя и обитаваш покоя на любовта, въпреки че наглед потегляш в изгнание. Ти градиш своя дом с малките стъпки на тояжката си, като водиш магарето, като наместваш кошниците, като търкаш очите си, защото е рано. Ти си по-обвързан с жена си, отколкото в часовете на бездействие, когато насочваш поглед към хоризонта, от прага на своя дом, без да помислиш да се обърнеш, за да се насладиш на каквото и да е от твоето царство, понеже тогава мечтаеш за далечна сватба, където желаеш да отидеш, или за някоя работа, или за някой приятел.