Читать «Цилиндърът на ван Троф» онлайн - страница 8

Командора ни огледа един по един:

— Липсват още двама души. Няма ги Луза и Каре. Паво, иди да ги потърсиш.

След няколко минути бяхме в пълен комплект. Две жени и седмина мъже. Всички, които успяха да се завърнат от трудното, продължително, но в крайна сметка успешно пътешествие… Във всеки случай можеше да бъде и по-лошо. За нас, защото за онези, които не се завърнаха, по-лошо не можеше да има. Така поне си мислехме по обратния път, когато срещата с родната Система беше още много далече и когато никой не очакваше усложнения при извеждането на кораба на траекторията към нея.

Дребният блед човечец плахо се отдели от стената, направи крачка напред и се изкашля. Всички погледнаха към него, а той явно се смути и помълча още няколко секунди.

— Да… — започна най-сетне. Говореше с паузи, сякаш при всяка дума се замисляше дали е подбрал най-подходящата. — Аз съм упълномощен… да ви въведа… в положението. Възложено ми е да поема грижата за вас в първоначалния период на пребиваването ви тук. Не зная доколко сте осведомени, затова накратко ще изясня къде се намирате. Ние сме в селище Л 1, на трийсет метра под повърхността. Селището е напълно автономно и самозадоволяващо се; приспособено е така, че в него да могат да живеят около десет хиляди души за практически неограничен период от време. Това се постига чрез максимално използване на слънчевата енергия, превърната в електрическа чрез монтирани на повърхността фотоелементи с висок коефициент на полезно действие. При авария на захранващата система разполагаме с релатрон, който може да покрие всички енергетични нужди.

По аналогия с вашия опит бих могъл да сравня нашето положение с това на екипажа на звездолет със система, осигуряваща необходимите биологични условия. С тази разлика, че в случая с нашето Селище периодът, през който трае това положение, не е ограничен, а коефициентът на риск е с няколко степени по-нисък, отколкото при полет към звездите.

— Основният въпрос е: колко време ще трябва да останем тук? — Бен се подразни от този въздълъг увод на общи теми.

Дребния като че се пообърка, помълча доста дълго и най-накрая с подчертано официален тон заяви:

— Не съм упълномощен да отговарям на подобни въпроси.

— Как така? — изрече Командора сякаш на себе си. — Значи ли това, че сме затворници?

— Нищо подобно, Командоре! — Дребния рязко се оживи. — Смятаме ви за равни с останалите жители на Селището. Дори бих казал, че се отнасяме към вас с особена симпатия. Но щом сте тук, ще трябва да се приспособите към спецификата на нашето положение. За всички нас има определени правила на поведение и изисквания на дисциплината. Преди всичко се изисква безпрекословно подчинение на всички разпоредби на Съвета на експертите. В името на всеобщото добро всяко нарушение се наказва сурово. Поради известни важни причини нито един от вас, както и нито един жител на кое да е лунно селище в настоящия момент не може да отлети оттук. Забранено е дори, без специално разрешение на СЕК, да се напуска Селището и да се излиза на повърхността.