Читать «Цикъл „Депресия“» онлайн - страница 4

Спокойствие

Пълно спокойствие цари около мен,

всемирът е замрял, движение няма,

така е вече за пореден ден,

избягах от вашата истерична, бързаща яма.

Тук никой не говори с мен,

това е, което наистина желая,

никой не пълни главата ми със свой си проблем,

сам съм, свободен от гласове и хора най-накрая.

Блаженство, идилия в душата ми настават,

тук мога да бъда какъвто си искам,

аз себе си въпреки всичко оставам,

но имам всичко, стига само да го поискам.

Спокойствие властва и в мойта душа,

най-накрая съм в мир с тая вселена,

имам всичко — покой, живот, свобода

и вече съм готов да издържа реалността ви извратена…

Клетка

Падам отново на света в помийната яма,

отново го понасям стоически, с търпение голямо —

цялото това бързащо глупаво гъмжило,

в което няма нищо, което да ми е наистина мило…

Бях малко сам, бях избягал навънка,

бях излязъл на световната манджа от вечната плънка,

бях известно време със себе си, бях свободен,

бях истински, преследвах инстинкта си природен…

Но системата само чака за миг невнимание,

за да те придърпа отново в ежедневните прозаични занимания.

и ето — отново в капана попадам,

вратата на моята клетка отново доземи пада…

Нова вселена

Светът е вече променен,

нищо, че е още извратен,

има в него малко светлина,

въпреки цялата му чернота.

Днес добро успях да направя,

мъничко, едно сред цялото зло,

дано продължа със стъпка такава

и почна да върша само добро.

С главата си разбих стена,

открих зад нея вселена една —

чиста, светла, подредена,

невинна, непорочна, неопетнена.

Прие ме за миг в свойте предели,

а после видя, че за нея не ставам,

в главата ми останаха от нея само петна бели,

но знам, че я има, и да я търся няма да престана…

Злото

То е вътре у всеки и не винаги дреме,

душата човешка си носи тежкото бреме.

То е това, що различава човек от животно,

защото не убива без причина дори звярът живеещ самотно.

То не винаги действа открито,

зад красиви думи обикновено е скрито.

То кара ни да вършим неща най-различни —

да причиняваме болка, да бъдем себични.

То прави човека „господар на Земята“,

заради него сме взели ябълката от змията.

То прави човека жесток, вечно искащ,

неспособен да обича, злобно в ръцете си парите си стискащ.

То ражда войната и я оправдава

със справедливост и кауза няква такава.

То повлича лъжа и измама и злоба,

проклинайки всеки със свойта вечна прокоба.

То има си име и всички го знаят —

зло то се казва и то открадна ни раят.

Промяна 2

Отворен прозорец пред себе си виждам,

от ярката светлина леко примижвам,

нагаждам се бавно към новия ден —

ритъмът, тактът в който се движа е вече променен.

Пред мене зейва огромна врата,

отвътре — блести бяла светлина,

понечвам да вляза, но нещо ме спира,

частица от старото аз бавно умира,

Пропадам в някаква дълбока яма,

отвътре ме гледат две очи засмяни

и на моето лице бавно усмивка изгрява,

усещам как бавно и аз все по-добър ставам…

Но после… парченцата мрак пак към мене настъпват,

вратите се хлопват, злото отново във мене набъбва,

нощ пак настава, от очите ми бавно сълзи прокапват,

отново промяна — но тази ме скапва…

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2692]