Читать «Циклопи» онлайн - страница 7

Чърч за първи път огледа сандъка отблизо. Върху яките му страни нямаше никакви надписи. Беше дълъг към три метра, висок около метър и широк метър и двайсет. Той не си направи труда да прецени и теглото му, но беше сигурен, че е много тежък. Спомни си как се опъна лебедката, докато го качваше на борда. Любопитството му надделя над преднамерения израз на незаинтересованост.

— Ще бъде ли нелюбезно от моя страна, ако ви попитам какво има вътре?

Готшолк не отмести поглед от сандъка.

— Археологически артефакт, пътуващ за един музей — отвърна той неопределено.

— Сигурно е много ценен — опита се да узнае нещо повече Чърч.

Готшолк не отговори. Беше забелязал нещо с крайчеца на окото си. Извади чифт очила за четене и се вгледа през стъклата. Ръцете му се разтрепериха, тялото му се вдърви.

— Бил е отварян! — възкликна с ужас той.

— Не е възможно — рече Чърч. — Капакът му е толкова здраво завързан с веригите, че те дори са се врязали в ръбовете му.

— Но я вижте тук — посочи той. — Вижте следите от откъртване там, където капакът е бил насилван нагоре.

— Тези драскотини вероятно са станали, когато сандъкът е бил запечатван.

— Не, нямаше ги, когато преди два дни го огледах — каза напълно убеден Готшолк. — Някой от екипажа ви се е изкушил да види какво има в него.

— Напразно се безпокоите. Кой от екипажа ще прояви интерес към стар артефакт, който вероятно тежи най-малко два тона? Освен това нали само вие имате ключ за катинарите?

Готшолк коленичи и дръпна един от тях. Халката се отскубна и остана в ръката му. Внезапно лицето му доби изплашен вид. Като хипнотизиран той бавно се изправи, зашари с обезумял поглед из товарния отсек и изрече една дума:

— Занона!

Имаше вид, като че изживява кошмар. В следващите шейсет секунди стана нещо ужасно. Смъртта на генералния консул настъпи толкова бързо, че Чърч изпадна в шок, а съзнанието му не проумяваше това, което виждаха очите му.

В тъмнината от сандъка внезапно бе изникнала фигура на мъж. Макар и облечен с униформа на моряк от американските военноморски сили, расовите му белези се набиваха в очи: грубата, права черна коса, изпъкналите скули, необикновено тъмните, безизразни очи.

Без да отрони дума, южноамериканският индианец заби в гърдите на Готшолк копиеобразен прът, чийто заострен връх щръкна почти трийсет сантиметра от гърба му. Генералният консул не падна веднага. Той бавно обърна глава и загледа Чърч с широко отворени очи, без обаче да го вижда. Опита се да каже нещо, но думи не излязоха, само нещо като болезнена, бълбукаща кашлица, от която устните и бузите му почервеняха. Той започна да се свлича надолу и в същия момент индианецът сложи крак върху гърдите му и издърпа копието.

Чърч за първи път виждаше убиеца. Индианецът не беше от екипажа на „Циклопи“, но не беше и пътник без билет. По кафявото му лице не се четеше нито злоба, нито гняв, нито омраза — беше напълно непроницаемо. С небрежен жест той хвана копието и скочи от сандъка.