Читать «Циклопи» онлайн - страница 293

— Разбира се. Лично аз ще се погрижа човекът да получи вашия подарък.

— И още една молба — продължи Пит.

— Не насилвай късмета си — прошепна Сандекър.

— Каква е тя? — попита любезно Кастро.

— Дали ще е възможно да наема един катер с кран?

79.

Телата на Мани и трима от екипажа му бяха разпознати. Кларк беше изваден от водите на канала с рибарска лодка. Тленните му останки бяха върнати със самолет във Вашингтон. От Джак, Моу и останалите нямаше и следа.

Четири дни след пълното унищожение на смъртоносните кораби пожарът бе овладян. Последните, най-упоритите пламъци щяха да угаснат не по-рано от шест-седем дни. Минаха още шест седмици, преди да бъде открит и последният труп.

Кубинците най-добросъвестно водеха отчети и накрая представиха пълен списък на жертвите. Техният брой достигна 732. Ранените наброяваха 3769, а липсващите бяха изчислени на 197.

По настояване на президента на САЩ Конгресът одобри спешна помощ от 45 милиона долара за кубинците за възстановяването на Хавана. Освен това като жест на добра воля той вдигна трийсет и пет годишното ембарго. Най-сетне американците отново можеха да пушат законно хавански пури.

След като руснаците бяха прогонени, единственото им представителство в Куба се явяваше Секцията за специални интереси в полското посолство. Кубинският народ не проля нито сълза при заминаването им.

Кастро си остана марксистки революционер по душа, но вече не беше чак толкова краен. След като се съгласи по принцип с американско-кубинския пакт, той без никакво колебание прие поканата да посети президента в Белия дом и да говори пред Конгреса, въпреки че изнегодува, когато бе помолен да ограничи речта си в рамките на двайсет минути.

Призори на третия ден след експлозиите един олющен и износен от употреба плавателен съд хвърли котва почти в средата на пристанищните води. Противопожарните и спасителните лодки минаваха покрай него като покрай закъсал насред магистрала автомобил. Това беше тумбест ремонтен катер, широк, с изпъкнали скули, дълъг осемнайсет метра. На кърмата му беше монтиран дерик-кран с изпъната над водата стрела. Екипажът му като че ли не обръщаше никакво внимание на трескавата дейност наоколо.

Повечето от пламъците в пристанищния квартал бяха потушени, но пожарникарите продължаваха да обливат с литри вода тлеещите останки от складовите постройки. Няколко обгорени до черно склада за течни горива все още изхвърляха пламъци, а гъстият облак дим изпълваше въздуха с парливата миризма на изгорели горива и гума.

Пит стоеше върху обезцветената палуба на ремонтния катер и се взираше през димната жълтеникава мъгла в разрушения петролен танкер. От „Озеро Байкал“ не беше останало нищо, освен обгарялата надстройка на кърмата, която стърчеше грозно и разкривено над покритата с петрол вода. Той върна вниманието си към малкия компас в ръката си.

— Това ли е мястото? — попита го адмирал Сандекър.

— Отчитам допълващи се данни върху знаците за ориентиране — отвърна Пит.

Джордино подаде глава от прозореца на кормилната рубка.