Читать «Циклопи» онлайн - страница 288

— Вие ли сте Айра Хейгън?

— Да, аз съм. — Дрезгавият му глас съответстваше на бръчките от умора на лицето му.

— Така си и помислих. Президентът ми описа подробно как изглеждате.

Хейгън потупа заобления си корем и се насили да се усмихне.

— Не е трудно да бъда различен сред тълпата. — След това замълча и изгледа особено Сандекър. — Споменахте президента…

— Срещнах се с него преди четири часа в Белия дом. Казвам се Джеймс Сандекър, а това е Ал Джордино. Ние сме от НЮМА.

— О, да, адмирале, знам ви по име. С какво мога да ви услужа?

— Ние сме приятели на Дърк Пит и Джеси Лебарон.

Хейгън затвори за миг очи, после погледна Сандекър.

— Госпожа Лебарон е голяма жена! Като се изключат няколко порязвания и натъртвания, тя се отърва от експлозията невредима. В момента помага в спешната болница за деца, настанена в старата катедрала. Но ако търсите Пит, със съжаление трябва да ви кажа, че си губите времето. Той беше на щурвала на „Ейми Бигълоу“, когато корабът избухна.

Джордино веднага почувства пробождане в сърцето.

— Няма ли никаква вероятност да е успял да се спаси?

— От хората, които отблъснаха руснаците на доковете, докато корабите плаваха към морето, оцеляха само двама. От екипажите на борда на корабите и влекача няма никаква следа. Дори и да не са загинали от взривовете, положително са се удавили от приливната вълна.

Джордино сви ръце в юмруци от безсилие. След това се обърна, за да даде воля на сълзите си, без да го видят.

Сандекър заклати скръбно глава.

— Искаме да проверим в болниците.

— Без да ви звучи безсърдечно, адмирале, по-добре търсете в моргите.

— Ще проверим и там.

— Тогава ще помоля швейцарците да ви издадат дипломатически пропуски, за да се придвижвате свободно в града.

— Благодаря ви.

Хейгън изгледа и двамата мъже със съчувствие.

— Ако това може да ви утеши, ще ви кажа, че вашият приятел Пит спаси стотици хиляди хора.

По лицето на Сандекър се изписа израз на гордост.

— Ако познавахте добре Дърк Пит, господин Хейгън, нямаше да очаквате нещо по-малко.

77.

Сандекър и Джордино започнаха да търсят Пит в болниците без особен оптимизъм. Налагаше се да прескачат безброй ранени, които лежаха на пода поради липса на свободни легла. Медицински сестри правеха каквото можеха, за да им помогнат, докато екипи от изтощени лекари се бореха за живота на тежко ранените в операционните помещения. Десетки пъти двамата прекъсваха обиколката си, за да помогнат в пренасянето на пълни носилки.

Не намериха Пит сред живите.

Продължиха да търсят в импровизираните морги, пред някои от които чакаха камиони, пъпни с трупове, по четири, по пет реда един върху друг. Малка група от балсаматори работеше трескаво, за да предпази избухването на епидемии. Мъртвите лежаха навсякъде като дървени трупи, с открити лица и празни погледи, насочени към тавана. Много от тях бяха толкова обгорени и осакатени, че беше невъзможно да се разпознаят и затова биваха погребвани церемониално в масов гроб в гробището „Колон“.

Санитар в една от моргите им показа тленните останки на мъж, за когото имало сведения, че бил изхвърлен от морето. Не беше Пит и те не можаха да установят, че това е Мани, защото не го познаваха.