Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 64

В сряда вечерта написах поръчка за аерокола на компанията, защото на другия ден трябваше да отлетя до Комора, на сто и десет километра северно от общината, за среща по реорганизацията. Съвсем обикновена случка. Но онова, което направих същата вечер, не беше обикновено. Преоблякох се в работни дрехи на техник по поддръжката от „Тукър“. С малко ловкост на ръцете се бях сдобил и със съвсем истински комплект инструменти. Първо се отбих в един жилищен комплекс на осем километра западно от основния ни завод. Собствената ми карта от „Тукър“ веднага ми осигури достъп — дори не провериха името, само погледнаха дали лицето е същото като на снимката. След минути бях в кабинета на управителката.

— Ровим из цялата предпазна система на общината — обясних й. — Навсякъде откриваме повреди. Не можем да познаем предварително къде ще се издъни тази проклетия, но оглеждаме за всеки случай.

— Ами вършете си работата — промърмори тя, почти без да ми обърне внимание. — Всичко е на четвъртия етаж, малко над водното равнище.

Кимнах, благодарих й и добавих:

— Тази система е толкова остаряла, че сигурно на шефовете накрая ще им писне и ще разрешат да подменим всичко.

— Ха, как пък не! Няма да стане, докато не изгори и сградата на общинската управа.

Слязох със служебния асансьор и бързо открих основната линия, от която алармената инсталация се разклоняваше до всеки етаж и всяка стая. От самото начало си бях набелязал една очевидна слабост — тук хората бяха принудени да строят в дърветата, но не можеха да им навредят непоправимо или да ги махнат. Просто липсваше друга основа. И понеже по-голямата част от растенията се намираше под водата, горе те обикновено бяха кухи и нямаха особено развита система за движение на течности; пък и слънцето ги напичаше добре.

Иначе казано — колкото и да са инертни материалите, с които хората строяха в дърветата, външната кора се палеше лесно, затова трябваше да бъде изцяло следена от общинската противопожарна система. Никой не би могъл да предизвика пожар в самите изкуствени структури, но обитателите бяха напълно обкръжени от дървото и най-често трябваше да вървят доста до най-близкия изход. Пламне ли дървесината, ставаше страшно, защото димът бързо щеше да запълни коридорите.

Затова компютърно управляемата алармена система бе проектирана да засича всяко покачване на температурата по външната обвивка на дърветата. Освен тази система за ранно предупреждаване имаше само още една възможност за спасение — аварийните шахти, по които човек можеше да се спусне от всеки коридор чак до водата. Тези шахти се разполагаха в средата, където всичко бе направено от незапалими материали и съществуваше добра изолация срещу дима.

Твърде рядко се случваха пожари, а сериозните направо се брояха на пръсти. Затова никой не обръщаше особено внимание на алармените системи, пък и бюджетите на общините не позволяваха излишни разходи.