Читать «Цербер: Вълк в кошарата» онлайн - страница 23

Чух пукане и след миг зазвуча високоговорител, за чието съществуване дори не подозирах.

— Всички затворници, внимание! — заповяда метално кухата пародия на мъжки баритон. — Навлязохме в орбита около планетата Цербер от системата Уордън.

Едва сега ми хрумна, че в кораба би трябвало да има и други изгнаници, предназначени за стоварване. Можех да предположа какво изпитваха те, като имах предвид бъркотията в собствената ми глава. Вероятно същото важеше стократно за тях, защото аз поне бях що-годе подготвен, макар че не идвах тук по-охотно от другите. За миг се сетих за Владетеля Лару. Някога и той сигурно е седял гол в такава килия, усещал е същото и се е питал какво ще му донесе неизвестното бъдеще. Започнал е дори от още по-лошо изходно положение, като най-обикновен затворник, а сега заповядваше на цялата планета! Никой не му е поднесъл властта на тепсия, никой не го е подкрепял. Слязъл долу — гол и сам като мен, за да победи. А аз естествено се смятах за нещо повече от типове като Уогънт Лару.

В този момент малко се пообърках. Нима се готвех за вожд на криминални престъпници?

— След малко — продължи гласът — вратите на вашите килии ще се отворят и вие ще можете да ги напуснете. Настоятелно препоръчваме да постъпите точно така, защото тридесет секунди по-късно те ще се затворят отново и вакуумните помпи ще започнат да изсмукват въздуха, за да стерилизират помещенията. Това означава смърт за всеки, който реши да остане.

Мила подробност, казах си наум. Похватите им не само предотвратяваха всякакви опити за бягство по пътя, но дори ти предлагаха да продължиш или да умреш по техните правила. Питах се дали някой щеше да предпочете смъртта.

— Веднага след като излезете в главния коридор — дъднеше гласът, — ще спрете пред килиите си, докато вратите се затворят. През това време не правете нито крачка, иначе автоматичните системи за сигурност ще ви изпарят на място. Длъжни сме да се разправим незабавно с всеки, който не мълчи или откаже да се подчинява на заповедите. Щом вратите се затворят, ще получите указания какво да правите. Подгответе се за излизане… сега!

Вратата се плъзна встрани и аз минах през отвора, без да се помайвам. Имаше малка бяла вдлъбнатина с отбелязани места за поставяне на ходилата. Изпълних указанията, колкото и цялата тази история да беше вбесяваща. Да си гол и изолиран в кораб, управляван изцяло от компютър, е по-унизително от търпимото за човека, понеже отлично разбираш, че всяко усилие е напълно безсмислено.

Все пак поне можех да се огледам. Стояхме в дълъг, задънен коридор, към стените на който бяха прикачени тесните ни килии. Преброих около дузина затворници. Отбрана реколта, отбелязах кисело. Почти равен брой мъже и жени, голи и смачкани пандизчии, които скоро щяха да бъдат зарязани на света под нас. Чудех се защо ли са предпочетени за превоз дотук, вместо просто да изтрият съзнанията им — щеше да струва къде-къде по-евтино! Какво ли намираха компютрите и майсторите на психосондирането в подобни унили типове, та непременно трябваше да ги оставят живи? Поне самите затворници да бяха наясно, но и в това се съмнявах. Пък и дали някой изобщо знаеше…